Opel Omega

Автомобилите от т. нар. бизнес клас обикновено са скъпо удоволст­вие. Дори когато покупката не предполага много средства, поддръжката на толкова голяма кола определено изисква наличието им. Разбира се, съществуват и изключения от това правило - лимузини с грамадни според всеобщите схващания габарити, просторно купе, мощни дви­гатели и надеждна механика, но наред с това милостиви към семейния бюджет. Особено примамлив за обикновения българин представител на тази категория е първото поколение на Opel Omega, дебютирало през далечната вече 1986 г. като заместник на Rekord. След толкова години цените на употребяваните крайцери от Рюселсхайм в повечето случаи рядко надхвърлят тези на хечбек от Голфовия клас.Срещу скромното си капиталовложение купувачът получава солиден седан (комби) с размерите на половин градски автобус, прилично оборудване, издръжлива механика и елегантна каросерия, която на всичко от­горе е имунизирана към най-тежката наследствена болест на повечето Opel-и - ръж­дата.

Размерите на салона впечатляват дори по стандартите на бинзес класа

Естествено, купето на Omega А не е съ­вършено. След хилядите навъртени километри по магистралите, където големият Opel се чувства в стихията си, по предницата на колата със сигурност ще има следи от отхвърчали камъчета. Макар и отлично подготвен за корозията (особено по стандартите на производителя), автомобилът страда от типичното за използвана в града кола гниене на изпускателната система. За следи от ръжда не е зле да се погледне и по веждите на задните калници. Ако не е избила там, трудно ще намерите и някъде по останалата част от каросерията. В това отношение Omega превъзхожда значително по-малките си "роднини".
Сред недостатъците на сглобката най-често се споменават протичащите уплътнения на вратите и прозорците. В повечето случаи виновник е възрастта, но при най-ранните екземпляри се касае за използването на некачествени материали. В резултат на пропускащите уплътнения във вратите се събира вода, която трудно може да преодолее антикорозионната защита, но се отразява пагубно върху електрическите механизми на прозорците и централното заключване.

Течовте на масло от скоростната кутия и диференциала причиняват главно екологични вреди

Като основен недостатък на салона се сочи шумното арматурно табло, което иначе изглежда като направено за вечна употреба. Размерите и масивността му съперничат на кокпита на Boeing, но през първите две години от производството на модела в Рюселсхайм се виждат в чудо от непрестанните оплаквания на клиентите си от странните звуци, които издава. След 1988 г. ситуацията се подобрява значително и единственият проблем остава жилото на километража, което се износва и започва да поскърцва. Изчезват и аеродинамичните шумове, дължащи се на остарели уплътнения на ветроупорното стъкло и вратите. Неприятните потраквания от механизмите на вратите и неточната им работа обаче не са рядкост дори след профилактиката на модела през 1987 г.

Иначе салонът на Omega впечатлява с практичната подредба, простора и комфорта си. Багажникът поема невъобразимо количество вещи, а по-подходящо име от Caravan за комбито трудно би могло да се измисли.

Грамадното арматурно табло често прискърцва и издава странни звуци

Големият Opel респектира и с избора от двигатели. Моторната гама предлага най-различни бензинови агрегати с работен обем от 1.8 до 3.0 литра и мощност от 88 до 204 к.с. Предпочитанията на почитателите на дизела са зачетени с два варианта на добре познатия още от Re­kord 2.3-литров двигател. Атмосферният развива 73 к.с., а турбоверсията му - 100.

Всички мотори от Рюселсхайм се ползват със заслуженото реноме на здрави и непретенциозни немски машини, чийто ресурс нерядко над­хвърля половин милион километра. Най-често срещани са модификациите с двулитров двигател (115 к.с.), който предлага оптимално съотношение между икономичност и динамични характеристики. С учудващо приемлив разход на гориво могат да се похвалят и шестцилиндровите мотори с работен обем 2.6 (150 к.с.) и 3.0 (177 или 204 коня) ли­тра. Съществена роля за икономичността на модела играе до­брата аеродинамика на каросерията.

Графика 2 Цена на употребяван автомобил OPEL OMEGA CD в % от цената на нов в срав­нение със средноаритметичните показатели на 9 автомобила от същия клас

Характерните дефекти по двигателите на Omega не са особено сериозни и обикновено се изчерпват с пропускащи маслени гарнтури на капака на клапаните. Изключение правят някои екземпляри от първите две години на производството, когато заради конструктивно недоизпипана обтягаща ролка на ангренажния ремък се налагат скъпи ремонти на газоразпределителния механизъм. През 1987 г. Opel подменя ролката и поема разходите по сервизирането на всички повредени мотори. Дефектираща водна помпа остава проблем, който инженерите от Рюселсхайм не успяват да проедолеят и при Omega.
Дизелите съз­дават грижи рядко. Само някои турбомодификации от 1988-89 г.понякога се нуждаят от нова гарнитура на цилиндровата гла­ва след по-солиден пробег.
По-специално внимание изискват електрическото оборудване и горивната система на моторите. Нестабилната работа на празни обороти може да се дължи както на корозирали високоволтови кабели, така и на дефект в управляващия електронен блок на запалването. Виновник за нуевереното и спънато ускорение пък нерядко са отлагания в инжекционната система. В такъв случай третиране със специални препарати и най-вече промивка върши добра работа.

Графика 1 Цена на употребяван автомобил OPEL OMEGA CD в срав­нение с усреднената стойност на 9 автомобила от същия клас

Окачването на Omega обикновено се определя като меко, макар оценката да е съобразена по-скоро с германските стандарти. То осигурява много комфортна возия и едновременно с това стабилно пътно поведение. Надеждността на ходовата част заслужава висока оценка, макар че тропането от предния и задния мост е обичайно явление, с което собственикът трябва да свикне. Дължи се на конструктивен недостатък, с който в Opel така и не успяват да се справят. В "детските" години на Ome­ga са отбелязани случаи на чупливи кормилни щанги, но за хронична болест трудно може да се говори. Живо­тът на окачването е съизмерим с този на по-малките модели на производителя. Веднъж на 100-ина хил. км обикновено се налага смяна на амортисьорите, някои втулки и кормилната щанга и накрайниците є.
Теглото на Omega се отразява на спирачната система на автомобила. Наред с бързо износващите се накладки обаче се среща неприятно "биене" от предните дискове. При коли от първите години на производството пък са възможни течове на спирачна течност. Често ръчната спирачка е абсолютно безполезна заради недобра регулировка и прекомерно дълъг свободен ход.
Безпроблемните в конструктивно отношение скоростни кутии притесняват само със спорадични течове на масло, които причиняват по-скоро екологични вреди. Същото важи за прокапалия диференциал. Въпреки това нивото на смазочната течност трябва да се следи, за да се избегнат по-сериозни проблеми.

Електрическата система на Opel Omega не е лишена от недостатъци. Така например показателните уреди на арматурното табло отчитат грешно или изобщо отказват да функционират. Характерни дефекти са нарушеният контакт на масата на акумулатора и споменатите вече слабости на централното заключване и механизмите на електрическите стъкла. Заради конденз на вода стоповете могат да заработят хаотично или да престанат да светят.

Макар да не е идеален, Ome­ga остава едно от най-удачните предложения в сегмента на употребяваните лимузини от бизнес клас. Споменатите неизправности не са нито толкова сериозни, ни­то особено сложни и скъпи за отстраняване, за да откажат мераклиите от големия Opel. Марката може да не е така престижна, както Mer­cedes-Benz, BMW или Audi, но пък и поддръжката излиза доста по-евтино. За цените на старо да не говорим...

Димитър Димитров
[email protected]