Alfa Romeo 145/146

Единственият положителен момент в достигането на дъното може да стане използването му като опорна точка за оттласкване към повърхността. Тази протрита от употреба максима илюстрира най-точно преживелиците на марката Alfa Romeo от последните 15-ина години. След катастрофата с номер 33 италианците можеха само да дръпнат нагоре. Опитаха да го сторят още през 1990-а, когато обновиха радикално най-малкия си модел. Назад в 80-те останаха евтините руски тенекета, които докарваха толкова проблеми с корозията, много бе направено и в посока повишаване на качеството. Удивително дълголетната 33 обаче очевидно трябваше да бъде изпратена в пенсия - не само заради безуспешните напъни за подобряване на имиджа, а и просто защото конструкцията явно бе изчерпала лимита си на доусъвършенстване.Овациите заваляха през 1994 г., когато дебютира наследникът 145. Доволни бяха най-вече хилядите алфисти, за които мракобесието на 80-те трябваше най-сетне да свърши. Новата италианка удари десетката с фантастичния си дизайн, спортно излъчване и видимо по-качествена сглобка. Далеч по-сдържани бяха обаче отзивите за механиката и особено моторизацията, наследени от предшественика. Последвалите години показаха, че притесненията са били напълно обосновани. Чак през ноември 1996 г. в Ломбардия срязаха всички връзки с миналото и прекратиха монтирането на прословутите боксери от 33. Съществени промени претърпя също цялата механика на 145/146, без изключение в позитивна насока. Именно заради това колите, произведени след 1996-а, се търсят много повече и съответно поддържат по-високи цени на пазара втора ръка.Още с премиерата на 145/146 стана ясно, че място за сравнения с качеството на предшественика няма. Каросерията се отличава с прецизна сглобка и удачен подбор на материалите. Използваната стомана погребва веднъж завинаги кошмарните спомени за 33, а лаковото покритие е нанесено по най-високите стандарти на 90-те. Елементите по купето са напаснати с необичайно за Апенините внимание - само при някои коли от 1995 г. се срещат проблеми с бравите на вратите.

За съжаление на феновете на марката, ситуацията в салона на 145/146 изглежда по съвсем различен начин. Въпреки значителния прогрес в сравнение с предшественика, интериорът все още е далеч от съвършенството. Критики търпят не само практичността и ергономията. Подът пред пътника до водача е прекалено висок. Тапицерията на салона и пластмасовите елементи изглеждат евтини, макар че формите им радват окото с италиански авангардизъм.

От сглобката също има какво да се желае. Детайлите сякаш са събрани набързо, шевовете на седалките често са криви или неравномерни, а при лоша пътна настилка и определени работни режими на двигателя таблото вибрира и издава неприятни звуци. Тракат и зле монтираните ръчки на вратите. Задната седалка на 146-ицата има навика да дрънчи по време на движение, също както и подлакътникът є. Декоративните планки на праговете се изтриват прекалено бързо независимо от годината на производство. По-скоро типична особеност на Alfa, отколкото дефект, е свръхчувствителният педал на газта, изискващ почти милиметрова прецизност на десния крак по време на градско шофиране.

За сметка на тези недостатъци, управлението на 145/146 се характеризира с пределна лекота, устойчивост и удоволствие - все качества в най-добрите традиции на марката. Дискомфорт създава само глухото тропане от предния мост при по-лоша настилка или в остри завои. Недостатъкът е конструктивен и кой знае защо засяга само бензиновите версии.

Макар да наследява почти напълно механиката на 33, малката Alfa може да се похвали с доста по-висока надеждност. Инженерите на компанията полагат неимоверни усилия в областта на качеството, в резултат на което процентът на дефектите е много по-нисък. Недостатъците по силовата част засягат най-вече боксерите, монтирани през първите две години от производството. Тези типично италиански мотори "навъртат" обороти изключително бързо заради късия колянов вал и осигуряват повече от прилични динамични характеристики.

Разполагат с доста висока номинална мощност (1.4 - 90 к.с., 1.6 - 103 к.с. и 1.7 - 129 к.с.), но се развихрят само в зоната на високите обороти. Това често мъчи водача с липсата на въртящ момент и спънато ускорение в по-спокойните работни режими. Типичен недостатък на най-малкия мотор са нестабилните обороти на празен ход. Проблемът се отстранява веднъж завинаги само след промени в управляващата електроника. През 1995-96 г. същата неприятност засяга и 1 600-кубиковия агрегат, макар и не така осезаемо.

За "hardcore"-почитателите на Alfa Romeo опозитните двигатели винаги ще останат единствения възможен избор. Истинското удоволствие при 145/146 обаче се гарантира от редовия двулитров мотор на топ-модификациите Quadrifoglio/Ti с по две свещи на цилиндър и мощност 150 коня (155 след 1998 г.). Тази ламя оправдава в най-пълна степен прозвището Cuore Sportivo и осигурява наистина вихрена динамика, особено при версиите с три врати. Много висока оценка заслужават и останалите редови мотори с аналогична на боксерите кубатура и мощност 103, 120 и 140/144 коня, монтирани след модернизацията от 1996 г.

От началото на същата година Alfa 145/146 започва да се оборудва също и с двулитров турбодизел на FIAT, чиито качества дълги години бяха усъвършенствани в Tipo/Tempra. В резултат на доработките моторът разполага с доста прилични характеристики и висока надеждност. Предвид спортния имидж на марката словосъчетанието "дизелова Alfa" звучи леко стряскащо, но изборът на този двигател съвсем не е неоправдан. Разходът на гориво рядко надхвърля 6 литра на 100 км пробег за разлика от бензиновите му "колеги", за които "десятката" не представлява никакъв проблем без оглед на кубатурата. Освен това мощността от 90 к.с. позволява поддържането на висока средна скорост и нелоша за "печка" еластичност.

Най-разпространен от характерните дефекти по силовата част е дефектиралият мотор на перката на радиатора. Лесно може да предизвика прегряване в топло време и съответното изгаряне на гарнитурата на цилиндровата глава. Пролбеми докарват също блокиралият термостат и дефектиралата водна помпа. След пробег от около 80 хил. км са възможни течове на масло от гарнитурата на капака на клапаните.

Доста критики отнася трансмисията на малката Alfa. Управлението є е тегаво, предавките не влизат както трябва, а амортизацията на синхроните е по-висока от нормалното. Не са рядкост и течове на масло след пробег от 100-ина хил. км. При движение на заден ход възникват неприятни шумове. Заради тези недостатъци компанията дори прекратява временно производството на модела през 1997 г. и променя основно конструкцията на скоростната кутия. Заради табуна под предния капак обаче трансмисиите на повечето Alfa 145/146 често са подложени на екстремни натоварвания и не е зле при покупка да се следи за странични шумове при неутрално положение на скоростния лост дори при екземпляри с новата скоростна кутия. Същото важи за диференциала, който е чувствителен към системни ускорения и превключване на предавките при над 3 000 об./минута.

Маса дефекти тероризират спирачната система на Alfa 145/146. Неизправни маркучи, криви дискове и топящи се накладки са само част от проблемите. Грижи създава и антиблокиращата система, чиято електроника е също толкова ненадеждна, колкото и механиката є. Според статистиките именно спирачнана система е най-капризният възел в модела. След нея се подрежда електрическата инсталация, което не е кой знае каква изненада за италиански автомобил, въпреки че на фона на предшественика 33 Alfa 145/146 е направо безпроблемна. Неизправностите са стандартни - откази на електрическите стъкла, грешни показания на уредите по арматурното табло и прекъснати контакти.

Alfa Romeo 145/146 определено може да се нарече стъпка в правилната посока към привличане на купувачи вън от групата на заклетите фенове на марката. Макар съвсем да не е лишен от недостатъци, моделът има какво да предложи на мераклиите за бърза, красива и относително евтина кола - особено екземплярите след 1996 г., за които са полагани нужните грижи.

ЦЕНИ НА СТАРО НА ALFA ROMEO 145/146 (TIPO 930)

Димитър Димитров
[email protected]