Opel Senator

Десетилетия наред Opel коронясваше моделната си гама, черпейки вдъхновение от военноморската и политическа терминология. Традицията да се присвояват на топвозилата от Рюселсхайм различни титли и звания може да се проследи чак до 20-те години на миналия век, когато компанията пуска в продажба един от най-луксозните автомобили по онова време Regent. Тази изработвана на ръка лимузина наследяват Kapitaеn/Admiral/Diplomat. През 60-те и 70-те прочутата троица конкурира със завиден успех най-престижните представители на европейския висш клас. Още тогава обаче Opel следва твърдо установена ценова политика. Независимо от изключителните си технически параметри и свръхлуксозното оборудване, Kapitaеn, Admiral и Diplomat по правило струват двойно по-евтино от аналогичните модели на Mercedes-Benz.

За жалост практиката показва, че опитите да се подбиват цените във висшия автомобилен клас рядко имат успех. В повечето случаи даже се постига точно обратен на желания ефект. Купувачите с достатъчно средства влагат парите си не просто в кола, а търсят имидж. През втората половина на 70-те достъпността на големите Opel-и взе да им вреди и в Рюселсхайм постепенно свиха платната. Последният флагман не само имаше по-нисък ранг от грамадните си предшественици. От гамата на Senator бяха изчезнали осемцилиндровите двигатели, пък и самият модел бе по-скоро луксозна версия на далеч по-скромния Rekord. По същото време лидерите на пазара се утвърдиха в лицето на Mercedes-Benz, BMW и Audi, с което за Opel не остана нищо друго, освен да прекрати участието си в тежката категория. Второто поколение на Senator издържа на конвейера малко повече от 5 години, след което връх в гамата стана неговият първообраз Omega.

Днес някогашният флагман от Рюселсхайм се среща рядко по улиците. Още по-трудно е да бъде открит по борсите или обявите за продажба. Причина за това са не само слабите продажби навремето. За собствениците на германската лимузина новината, че могат да я продадат за не повече от 4-5% от някогашната й стойност, надали звучи еуфорично. Пък и за какво им е да се разделят с автомобил от висш клас, претъпкан с екстри, за сума, срещу която едва ли биха намерили читав Volkswagen Golf на същата възраст?

От друга страна според почитателите на Senator натрупаните годинки и ниската пазарна стойност са едва ли не единствените недостатъци на модела. Макар и базиран на платформата на автомобил от по-малък клас, по размери и оборудване "депутатът" спокойно дели мегдан със старата S-класа на Mercedes-Benz (W126) и BMW 7 (E32). Подобно на "донора" си Omega,

каросерията

на Senator има известни проблеми с корозията, но като цяло защитата от ръжда е несравнимо по-качествена от останалата продукция на Opel. Дългите години спринтиране по магистралите, където рюселсхаймската лимузина се чувства в истински свои води, обаче оставят белезите си. Те личат най-вече по предницата на автомобила, където често има механични наранявания по капака на двигателя, фаровете и бронята. Ако не се отстранят навреме, бързо се образуват гнезда от корозия, каквито иначе изяждат само ауспухната система. Именно тя понася най-много критики не само по адрес на краткия живот на целия комплекс от тръби и гърнета, а и заради високата цена.

Експлоатационните разходи и скъпите резервни части впрочем бързо могат да свалят от облаците всеки мераклия да кара суперлуксозната немска лимузина на стойност калкото компактен хечбек. Високият разход на гориво е едва началото от поредица инвестиции, които най-големият Opel изисква. При сухо тегло от тон и половина лакомията на общо трите редови шестцилиндрови

мотора

с мощност 150, 156/177 или 204 коня е простима, още повече предвид отличните им ходови характеристики. Висока оценка заслужават също така здравината и надеждността им. Както при повечето от останалите модели на Opel обаче, грижи създават спомагателните възли и агрегати начело с водната помпа, която "гърми" рекордно често, а понякога става и причина за много по-сериозни повреди вследствие прегряването на двигателя. Подобни усложнения могат да предизвикат и течовете от охладителната система. Пропускащи уплътнения тормозят също така двигателя,

трансмисията

и диференциала. Собствениците на други Opel-и добре знаят, че това не са фатални повреди. В проблем могат да се превърнат единствено течовете на масло от автоматичната скоростна кутия право върху един от двата катализатора. Що се отнася до "хъркащите" звуци и специфичните умения, които съпровождат включването на задна предавка на механичната трансмисия, тук опитът с други модели от Рюселсхайм винаги е от полза.

Голяма част от разходите по поддръжката на Senator са предопределени от високата маса на германската лимузина и маниерът на шофиране. Спирачните дискове и накладки, например, рядко издържат повече от 15 000-20 000 км, а чифт предни гуми понякога трябва да се купува на всеки 30 хил. км. По същите причини сериозни критики търпи

ходовата част

на "депутата". Тежестта на предницата често се отразява върху сходимостта на колелата и общата геометрия на предния мост, чието нарушаване води до общото му износване. Характерна повреда са разбитите втулки на паразитния хебел на кормилната уредба, които личат по "плуващата" предница.
Opel Senator никога не е имал амбициите да детронира преките си съперници от луксозния клас. Въпреки това лимузината от Рюселсхайм притежава безспорни достойнства. От дребни дефекти като тракащ интериор, пропускащ люк, нарушени контакти и проблеми с централното заклечване нерядко засягат и коли от далеч по-престижни марки. "Депутатът" има по-скоро лошия шанс да се роди на чертожните дъски на производител, чиято сила са по-компактните автомобили. За цената си обаче Senator e "повече кола" от който и да било модел на пазара на употребявани возила.