Jeep Grand Cherokee

Някога зад волана на този модел задължително седеше бизнесмен с атлетично телесложение и "официален" анцуг. Десетилетие по-късно лъщящите спортни облекла са заменени от маркови костюми, а безспорен любимец вече е Mercedes-Benz G-klasse. Днес всеки с 6-7 000 Евро в джоба може да се сдобие с легендата Jeep Grand Cherokee. Струва ли си покупката? За същите пари може да се намери чисто нова малолитражка или сравнително малко употребяван хечбек от компактния клас, но пък тогава къде отива имиджът...

Началото на 90-те години завари Chrysler в доста деликатна пазарна ситуация. Енергийната и финансова криза от 70-те и 80-те беше отминала и американците искаха по-широк и луксозен всъдеход от Cherokeе. Продаваният от 60-те Wagoneer отдавна изглеждаше като изкопаемо и краят на произдводството му през 1992-ра сложи логичен край на символичното пазарно представяне на ветерана. Така се роди Grand Cherokee, който за изненада дори на шефовете в Детройт намери радушен прием и в Европа. Днес пазарът на употребявани возила предлага доста запазени екземпляри от модела. Покупката на Grand Cherokee-втора ръка обаче изисква изключителна предпазливост, налагана както от особеностите на този автомобил, така и от икономическо-социалната конюктура. Да се внесе поддържан американски джип от чужбина излиза солено. От друга страна, немалка часто от експлоатираните в България "черокита" имат съмнителен произход и не са обслужвани качествено, а големият янки определено се нуждае от това.

Бъдещият собственик трябва да има и друго предвид. Въпреки внушителните си габарити Grand Cherokee не е особено практична семейна кола. На задната седалка е тесничко, а резервната гума "изяжда" доста от багажния отсек. Голямото чероки не доставя и особено удоволствие от активното шофиране.

Гигантската кубатура и мощностен запас на бензиновите двигатели се опорочават от "безжизненото" управление и страховитите кренове на джипа в завой. За сметка на това, изработката е много качествена, а антикорозионната защита на

каросерията

- отлична. Само предният ръб на капака на двигателя реагира малко чувствително на солните разтвори, с които се обработват пътищата през зимата. Американците отдавна са намерили лечение на този проблем, като просто монтират предпазен обтекател на предницата.

Повече главоболия може да създаде

оборудването

на джипа. Както всеки американец, Grand Cherokee се екипира с всевъзможни екстри. На дисплея на бордовия компютър се мърдят маса индикатори - за незатворени врати, режим на трансмисията, нивото на охладителната течност, разхода на гориво, пробега, температурата и дори географската посока на движение. Цялата тази лавина от информация се събира и командва централно от електронен блок посредством сложна система от окабеляване, което рано или късно започва да капризничи. Ако например чистачката на петата врата не се ползва дълго време, тя просто отказва.

За бъдещата безпроблемна експлоатация на Grand Cherokee централна роля играе изборът на

двигател

Всички бензинови агрегати, монтирани на големия джип, са типични "янки" - с грамаден работен обем, тих басов ход и ниска литрова мощност. Конструкцията им води началото си от 60-те години, което лесно се познава по чугунения блок и глава, долния разпределителен вал и щанговото задвижване на клапаните. "Базовият" мотор е четирилитров, шестцилиндров, с мощност 177, 180 или 184 к.с. се монтира още на Jeep Grand Wagoneer от 1962-ра. Този агрегат е изключително издръжлив, понася дори прегряване и се задоволява със съвсем малко грижи. Върви даже с добро минерално масло, но пък смяната му трябва да се прави по-честичко. Няма никакви хронични болести с изключение на "гръмналия" вследствие вибрациите и температурните натоварвания изпускателен колектор. От 1995 г. се монтира нов гофриран тръбопровод от стомана, с което проблемът се решава.

В изпълнения за различните пазари по-големият 5.2-литров V-образен осмак развива между 185 и 220 к.с. Заради намалялото пространство в моторния отсек обаче е по-податлив на прегряване. Възрастта започва да му личи по повишения разход на масло, а и гарнитурата на всмукателния колектор сдава багажа. Последствията са тотална загуба на мощност, силно износване на цилиндрите и буталата.

Най-големият 5.9-литров осмак се монтира на Grand Cherokee само две години. Покупката му не е особено оправдана. 30-те коня отгоре никак не компенсират недостатъците му - още по-високо термично натоварване и изключителна чувствителност към качеството на бензина (само 98).

За крайно неудачна обаче се смята дизеловата алтернатива. Той е до болка познатият 2.5-литров италиански VM. Според статиските нафтовите модификации дефектират до десет пъти повече от бензиновите.

Общ недостатък на всички двигатели е високият разход на гориво. Любителите на офроуда пък споделят, че с Grand Cherokee дълбок вир никога не трябва да се форсира с пълна скорост. Вдига се висока вълна и водата попада във въздухозаборника, разположен зад радиаторната решетка.

Иначе големият джип се справя доста успешно с пресечените терени. Онези, които са гледали "Инцидентът" с Кърт Ръсел, добре помнят това. Филмът обаче лесно въвежда в заблуждение, защото Grand Cherokee се произвежда и във вариант само със задно предаване. Всички бензинови модификации са с автоматична

трансмисия

а дизелите се екипират и с петстепенна механична скоростна кутия. Наличието на двойно предаване обаче отваря нови колебания, защото раздатъчната кутия може да е поне четири вида. Всеки от тях притежава различна конструкция, от която зависи проходимостта на всъдехода. За щастие всички са много качествени и създават грижи изключително рядко. Единственото слабо място е вискомуфата на трансмисията NV249, която не понася добре резките потегляния и тежките натоварвания. Понякога блокира и води до силна амортизация на цялото силово предаване, а в отделни случаи просто престава да функционира.

Макар да не показва много дефекти и да се ползва с реномето на изключително здрав автомобил, Jeep Grand Cherokee съвсем не е лъжица за всяка уста. Поддръжката на американския всъдеход струва скъпо дори да няма сериозни повреди. За сметка на това пък имиджът си идва на мястото.

Димитър Димитров
[email protected]