Daewoo Nexia

Надали инженерите на Adam Opel AG някога са предполагали, че животът на техния Kadett Е ще бъде толкова дълъг. Лицензното му производство в Корея започва още през 1986 г. под името Daewoo Racer, а в САЩ и Канада моделът е известен като Pontiac Le Mans. Четири години след като Astra се качва на конвейерите в Рюселсхайм през 1991-ва, азиатците продължават да продават с успех предшественика є - най-вече в страните от бившия социалистически лагер. За да укрепят още повече позициите му на тези пазари и да го поотупат от архаичния имидж на кола, проектирана в началото на 80-те, корейците предприеха модернизация и дори промениха името на модела. Nexia/Cielo започна даже да се сглобява във филиалите на компанията в чужбина - Узбекистан, Русия и Румъния. Феноменалният успех на този автомобил несъмнено се дължи на цената му. За много източноевропейци той се превърна в реализирана мечта да карат нова кола, а забележката че се возят на азиатски римейк на немски ветеран, снет от производство в началото на 90-те, изобщо не ги притесняваше.

Десет години след дебюта си наследникът на Racer все още предизвиква интерес - този път на пазара на употребявани автомобили. Запазени екземпляри на не повече от 7-8 сезона могат да се открият доста често. Срещу сравнително ниска цена купувачът получава непретенциозно возило, чиято конструкция е позната и на последния квартален майстор, а поддръжката му не изисква особени усилия.

Да се определи с абсолютна точност страната-производител на продаваните у нас Nexia не е лесно. Дълго време предприемчивите азиатци използваха различни хватки и пробойни в законодателството на източноевропейските страни, за да редуцират крайната цена на колата. Така например автомобилите, "произвеждани" в Ростов-на-Дон, всъщност само се сглобяват в Русия. Не без помощта на родните пристанищни безмитни зони Daewoo внасяше там готови възли и агрегати, които после се комплектоваха за жълти стотинки/копейки. Ето защо серийните номера на "руските" и корейските партиди започват с един и същи индекс - KL.

Другояче стои въпросът с узбекистанските Nexia. UzDaewoo започва истинско серийно производство в тази бивша съветска република през 1997 г. и макар да внася голяма част от компонентите, каросерията и други ключови възли се изработват на място. Серийният номер на тези коли започва с ULV и ако незнайно как попаднете на такава от първите две години на продукцията, най-добре обявете джихад на продавача - той със сигурност не ви мисли доброто.Подобно на първообраза си, Daewoo Nexia се предлага с каросерия хечбек с три или пет врати и седан (липсва само комби). За купетата на корейските коли отдавна се носят какви ли не легенди. Някои твъдрят, че материалите, използвани за изработката им, имат период на полуразпад от няколко години и в даден момент металът на каросерията едва ли не ще се дематериализира, оставяйки след себе си купчина стружки. На другия полюс са оптимистите, които очакват от кола с цената на сравнително запазен мотоциклет-втора ръка поцинковано купе, издържащо "вечно". Истината при Nexia разбира се няма нищо общо с двете крайни оценки. Факт е обаче, че в сравнение с германския си "родител" каросерията на корееца разполага с направо фантастична антикорозионна защита. Едва забележими наченки на ръжда могат да се срещнат само при най-старите екзепляри, и то при детайлен оглед на “фундаментални” за конструкцията елементи като водосточните жлебове или долния вътрешен ръб на вратите. В огромната си част "Нексиите" са непокътнати дори на местата, където боята липсва вследствие прекалено близко преминаване до контейнер с боклук или надценени способности за паркиране. Истинските мераклии все пак не бива да пренебрегват препоръките да третират купето и пода с восъчни козметики преди настъпването на зимата. Практиката показва също, че боята тип металик е по-устойчива на мръсотията и солта по родните пътища.

От по-разпространените дефекти по каросерията си струва да се споменат износващите се оси на пантите на вратите. Замяната им струва смешни пари, а след това престават да потропват на всяка неравност. Доста критики отнася качеството на ветрупорното стъкло, което се справя трудно с връхлитащите го дребни камъчета и "масажа" на чистачките. Отлюспените парченца и протритите ивици са почти гарантирани при коли на възраст над пет години.

Оборудването на Nexia зависи доста от произхода на автомобила и модификацията. Сравнително рядко се срещат коли със спартанска екипировка. По-вероятно е да попаднете на екземпляр с куп приятни дреболии. Във всеки случай сервоволанът, централното заключване и ел-стъклата почти сигурно ще присъстват в списъка на екстрите. Твърде възможно е там да има и климатик. Той минава за нож с две остриета, защото комфортът предполага допълнителни грижи, свързани с немалко средства. Проблем може да създаде радиаторът му, който не понася мръсотия и солни бани.

Nexia често страда от ругатни по адрес на "корабната" управляемост и слабите задни пружини. Пътното поведение на колата може лесно да се коригира със замяната на оригиналните меки амортисьори с други. Това ще спести и ред проблеми с окачването като цяло. Заводските амортисьори и без друго издържат 30-ина хил. км в най-добрия случай. Ленивата им работа препраща вибрациите от неравностите на другите детайли по окачването. Най-уязвими от тях са задните пружини. Грамадният багажник с обем 530 л (!) автоматично преполага съответната товароносимост и това често коства живота им. Не са рядкост случаите, когато някои собственици заменят оригиналните пружини с такива от по-тежкия Espеro, за да избегнат главоболията.Специално внимание изискват накрайниците на кормилните щанги. Сред родните улични кратери понякога се износват след има-няма 20-30 хил. км. Препоръчително е да се сменят с германски, които служат двойно по-дълго от турските. Иначе като цяло ходовата част е здрава и надеждна. Обикновено замяна на шарнири, тампони и кормилни щанги се налага едва след 100 000 км.Що се отнася до спирачната система, хронични поблеми не са известни. Единствено след няколко зими мръсотията от пътя се набива в предните супорти, от което дисковете започват да се нагряват. Ремонтът не е особено скъп, а ако се налага замяна на апаратите, по-добре да се монтират нови от Daewoo Lanos, които са безпроблемни. Останалите съвети относно спирачките са банални - използване на оригинални накладки, пълна подмяна на спирачната течност на две години и редовно "дърпане" на ръчната против клеясване.

На фона на съперниците си в Голфовия клас, Daewoo Nexia направо лишава купувача от правото на избор за моторизацията. Моделът се комплектова само с един 1.5-литров бензинов двигател с мощност 75 и по-рядко 90 к.с. Този агрегат е наследен от Opel и на практика представлява добре познатият 1.3-литров германски мотор, но с увеличен ход на буталото и различна степен на сгъстяване. Отличава се със спокоен ход и уравновесен характер. Осигурява съвсем прилични динамични характеристики и в двата си варианта, а при грамотна експлоатация е в състояние да измине над 300 000 км без ремонт. Достатъчна e своевременна смяна на маслото на всеки 10 хил. Повечето собственици на Nexia не са особено заможни хора и се случва да са икономисвали, увеличавайки пробега между две смени. Да се познае такава кола не е особено трудно - стига и един поглед върху разпределителния вал през отвора за наливане на маслото. Ако валът плува в черна и мътна течност вероятно си имате работа с "икономист" и не е зле да се откажете от покупката. В най-добрия случай отработилата ресурса си смазка зацапва хидравличните повдигачи на клапаните, с което води до износването им, а в най-лошия причинява "надран" разпределителен вал. Маслените течове от гарнитурата на клапановата глава не бива да притесняват особено - те ще тормозят и най-грижливия собственик.

Инжекционът не е придирчив към качеството на горивото. Все пак не е зле да се промива рутинно горивната система на 30-40 хил. км. Операцията трябва да се извърши в сервиз, а не с разни съмнителни добавки, които се сипват в горивото.

Повечето разходи по поддръжката на двигателя на Nexia лесно могат да се пресметнат предварително. Така например на 60-ина хил. км ще се наложи подмяна на кабелите на запалването, които корозират. Нов ангренажен ремък ще дотрябва на 60 000, като с него се сменя и ролката. Ако колата има хидравлика на волана и климатик, ремъците им се нуждаят от заместници още след първото "просвирване".

Скоростната кутия се представя доста прилично. Според указанията на производителя маслото в нея е предвидено за целия срок на службата є, но е добре да се сменя на 100 хил. км Приблизително при такъв пробег започват трудностите с превключването на някои предавки. Новият механизъм струва 60-70 марки.

Доста оправдани критики търпи електрическата система на Nexia. Виновна в повечето случаи на дефектирали ел-механизми е влагата. Моторчетата на стъклата например се нуждаят от периодична смяна. Проблемите обикновено започват през пролетта, когато двигателчето отказва да реагира, а след почукване по кората на вратата се "събуджа". Собственикът трябва да си приготви към 50 евро. След две-три години експлоатация се обажда механизмът на чистачките, за разлика от клаксона, който млъква. Веднъж на три години от лечение със сигурност ще се нуждят генераторът и стартерът. Вградените в бронята фарове против мъгла пък никак не обичат ледената киша и имат навика да се чупят заради температурната амплитуда. Добре е да се избягва включването им в много студено и влажно време.

Съотношението между цена, потребителски качества и експлоатационни разходи определено е в полза на запазена Nexia. Потенциалният собственик на този малко старомоден в конструктивно отношение автомобил може да разчита на лесна поддръжка, евтини и безпроблемно откриваеми резервни части и съвсем приличен ресурс. Моделът не е лишен от недостатъци, но на фона на цената му те изглеждат бели кахъри.

Димитър Димитров
[email protected]