Rover 800

Сред патриотично настроените британци в края на 90-те стана актуално ново произнасяне на абревиатурата BMW. Вместо "Би еМ дабълЮ", както звучи името на марката на английски, почитателите на Rover обичаха да казват "Би еМ трабълЮ", което ще рече приблизително "Баварска Моторна беля". Поданиците на Нейно величество вероятно са имали основания да недолюбват германския концерн, но надали някой от тях би отрекъл, че след като тевтонците поеха закъсалата марка в началото на 90-те, качеството на автомобилите є се повиши чувствително. Това не спаси потъващия кораб, но пък остави някои добри спомени, сред които особено ярък пример представлява флагманът на Rover. Двете поколения на серия 800 си приличат само по названието и габаритите. Неслучайно мнозина смятат модернизацията от 1992 г. за дебют на нов модел.

Наследникът на някогашните легенди Р5 и SD1 (Автомобил на 1977 г.) се ражда през първата половина на 80-те като продукт от сътрудничеството между Rover и Honda. Серията използва платформата на тогавашния топ-модел на японците Legend и два от неговите двигатели. Британците допринасят за новия автомобил с един двулитров мотор и хечбек-версия, получила традиционното име Vitesse. У нас първото издание на островната лимузина почти не се среща за разлика от модернизираните варианти, които могат да се видят учудващо често за английска кола и то от такъв висок клас. Както ще стане ясно по-долу, подобно съотношение е съвсем логично предвид надеждността на двете поколения 800.

По всяка вероятност първото, с което ще ви изкуши най-големият Rover, ще бъде цената. Звучи неправдоподобно, но британският благородник нерядко струва по-малко от кола от компактния клас на същата възраст. Срещу парите си бъдещият собственик получава лимузина с изключително представителна външност, грамаден луксозен салон с дървени декорации и предостатъчно мощ под предния капак.

Със старите Rover-и обаче винаги трябва да сте нащрек, а най-добре би било да зачеркнете екземплярите отпреди 1992 г. от списъка с кандидатите. Каросерията им е склонна към ръждясване, а от качеството на сглобката меко казано има какво да се желае. Лаковото покритие и боята също търпят сериозни критики. Колите, произведени преди модернизацията, често дразнят с калпава изработка. Освен протекли уплътнения на вратите и прозорците, разхлопани механизми на бравите и недобре напаснати панели на купето, старата генерация "се слави" със страничните шумове и вибрации в салона. Използването на качествени материали в интериора не успява да компенсира калпавата сглобка. След 1990 и най-вече 1992 г. огромната част от тези недостатъци са отстранени и 800 се доближава значително до представата за престижен британски автомобил. Тогава моделът се сдобива с характерната за Rover хромирана радиаторна решетка, формите на каросерията са заоблени, а на поточната линия са въведени нови стандарти за качество.

Серията 800 получава от Honda два чудесни V-образни шестака с обем 2.5 и 2.7 литра, които наред с отличните динамични характеристики разполагат с впечатляващ експлоатационен ресурс. Те се радват на далеч по-широка популярност, отколкото двулитровият британски двигател, дори сред английските фанатици на марката. Освен бензиновите мотори, големият Rover се комплектова също с турбодизел, разработен от италианската фирма Vancini & Martelli (VM) през 1978 г. и монтиран още на предходния модел SD1. През годините този агрегат претърпява многобройни модификации и е усъвършенстван нееднократно. Разполага със съвсем нелоши експлоатационни характеристики (118 к.с., 0-100 км/ч за 11.6 сек.) и заслужава интерес не само заради икономичността си.

В механично отношение двете поколения на модела също нямат нищо общо помежду си. Качеството нараства чувствително след 1992 г. Най-много главоболия преди това създава 2-литровият английски двигател. Течове на масло, хаотична работа на празен ход заради дефектен електронен блок на запалването и "чупливи" клапани са само част от проблемите, с които се е "прочул". След модернизацията на модела надежндостта се повишава значително, макар че завишеният разход на масло и течовете от охладителната система и гарнитурата на капака на клапаните все пак не се срещат рядко.

Японските двигатели се ползват с много добра репутация не само заради атлетичните си заложби, а и благодарение на способността си да навъртат до 500 000 км и повече без ремонт. Разбира се, за такова постижение са нужни известни грижи. На първо място сред тях трябва да се отбележи чувствителността им към качеството на използваното масло и редовната му смяна. При оглед на шестцилиндров Rover 800 непременно трябва да се провери цветът на смазката и бистротата є. Те естествено ще бъдат изрядни, ако предишният собственик е сменил маслото съвсем наскоро, но наличието на мътилка свидетелства за нередовно обслужване и съответните потенциални проблеми. От коли, които изпускат синкав дим при форсиране, също трябва да се бяга, макар че повишеният разход на масло е болка на много екземпляри с пробег над 150 хил. км. Редовната смяна на ангренажния ремък на 60-ина хиляди км се подразбира от само себе си.

Подобно на бензиновите двигатели, турбодизелът страда от течове на масло и охладителна течност. След 1992 г. обаче положението се подобрява значинелно.Същото важи за окачването, което може да се охарактеризира по-скоро като меко. В ходовата част на колите отпреди модернизацията често се появяват луфтове, което налага системно посещение на сервизи за реглаж. Значителното тегло на автомобила се отразява на стабилността му при шофиране с висока скорост по пътища с много завои, но в крайна сметка серията 800 няма спортни амбиции. Екземплярите, произведени в периода 1987-1990, са известни с бързото износване на амортисьорите (60-ина хил. км, а понякога и по-малко). Проблемът засяга най-вече задното окачване. Отпред се срещат типичните за кола с предно предаване дефекти - амортизирани гумени съединения и втулки, шарнири и маншони на каретата. Заради неизправност в помпата на сервото при завиване с ниска скорост или на място се носят странни шумове, а течовете на работна течност от маркучите на хидравликата са едва ли не обичайно явление. С модернизацията на модела голяма част от проблемите изчезват напълно.

Хронични неизправности по механичните трансмисии не са извесни. Разумно е обаче да се избягват автоматичните скоростни кутии. Произвеждат се в Щатите, обслужват се трудно и на всичкото отгоре показват дефекти.

Електрическата система безспорно се явява една от най-болезнените теми, когато се заговори за Rover 800. Спектърът на повредите е толкова разнообразен, че може да служи за съставяне на учебник по автомобилна електротехника. Неточните показания на скоростомера и датчика за горивото са най-безобидните от тях. Слабата надеждност на контактите по цялата електрическа мрежа на автомобила предизвиква проблеми в почти всички възли - ел.стъклата, осветлението в салона и багажника, "цветомузика" по арматурното табло и проводниците в двигателния отсек, където се намират бушоните. Немалко от тези повреди се срещат и в автомобили от второто поколение, макар и в значително по-редуциран брой.

Макар да е свързана с известни рискове, покупката на Rover 800 си струва, стига избраният екземпляр да е произведен след 1992 г. Кандидат-собственикът би постъпил още по-далновидно, ако се спре на кола от "ерата BMW", както и да изговаря абревиатурата на английски. Тогава наистина ще може да се хвали с британската си лимузина, при това придобита на смешно ниска за класа цена.

Справка за модела
ROVER 800 (XS/RS)
История
Юли 1986	Дебютира наследникът на Rover SD1. Новата серия 800 използва платформата на Honda Legend и се оборудва с бензинови двигатели с работен обем 2.0 л (от 120 до 140 к.с.) и 2.5 литра (от 167 до 173 к.с.)
Фервуари 1988	Започва комплектоването с 2.7-литров V6 от Honda с мощност 177 или 169 коня. Представена е хечбек-версията Vitesse
Май 1989	Rover извършва козметични модификации по каросерията и незначителни промени по спецификациите на двигателите. Моделът получава по-масивни брони и заден спойлер при някои версии
Декември 1990	Започва оборудването с 2.5-литров турбодизел с мощност 118 к.с. В окомплектовката на най-престижните модификации е включена ABS
Април 1991	Хечбекът Vitesse получава нова версия на двулитровия мотор с турбокомпресор с мощност 197 к.с.
Ноември 1991	Rover модернизира основно серията 800
Юни 1992	Представена е версията с две врати Coupe
Януари 1996	Всички модификации с изключение на 820 получават ABS и климатик в серийното оборудване
Март 1999	Производството на серията 800 е прекратено

ЦЕНИ НА СТАРО НА ROVER 800 (XS/RS)

Модел	Вр.	кВ/к.с.	Нов	1997	1996	1995	1994	1993
Rover 820 i	4	100/136	20 247	-	-	-	850	-
Rover 820 Si	4	100/136	23 637	-	1 850	1 400	1 100	800
Rover 827 Si	4	124/169	32 978	-	2 350	1 950	1 550	1 100
Rover 827 i Sport	4	124/169	26 408	-	-	1 450	1 150	800
Rover 825 Automatic Si Lux	4	129/175	35 637	3 700	3 150	-	-	-
Rover 825 D	4	87/118	20 937	-	-	-	650	-
Rover 825 SD	4	87/118	23 637	-	1 550	1 400	1 000	-
Rover 827 Coupe SC	2	124/169	36 813	-	2 900	2 550	1 900	-
Rover 825 Coupe Automatic	2	129/175	39 267	5 000	4 000	-	-	-
Цените са в EUR в Германия по данни от Eurotax-SuperSchwacke

Rover 800
АЛТЕРНАТИВИТЕ
Rover 800
Работен обем	1 959-2 656 куб. см
Мощност	100-197 к. с.
Максимална скорост	180-228 км/ч
Ускорение до 100 км/ч	11.6-7.3 сек.
Audi A6
Работен обем	1 781-4 172 куб. см
Мощност	101-340 к. с.
Максимална скорост	187-250 км/ч
Ускорение до 100 км/ч	12.1-5.7 сек.
Renault Safrane
Работен обем	1 948-2 963 куб. см
Мощност	88-262 к. с.
Максимална скорост	178-250 км/ч
Ускорение до 100 км/ч	15.7-7.2 сек.
Opel Omega
Работен обем	1 998-2 962 куб. см
Мощност	115-210 к. с.
Максимална скорост	187-240 км/ч
Ускорение до 100 км/ч	14.0-8.8 сек.

Димитър Димитров
[email protected]