Alfa Romeo 147

На сцената на масовото автомобилостроене надали има марка, която да се свързва с емоцията повече, отколкото Alfa Romeo. Всеки модел от Ломбардия се очаква с нетърпение и доволно потриване на ръце, защото самата му поява почти гарантирано означава пренаписване на каноните на промишления дизайн и промяна в разбиранията за удоволствие от шофирането. В Alfa добре разбират колко важна е ролята на сърцето при избора на техен автомобил. Затова се стараят всячески да отговорят на очакванията и да избягат от обикновеното. Сториха го и през 2000 г., когато пред публика за първи път бе показан наследника на красивия, но не особено успешен дует 145/146. Напълно в унисон с традициите бе и представянето на Alfa Romeo 147 в европейския конкурс за автомобил на 2001-ва. Компактният хечбек с манекенски форми грабна наградата още преди да е стъпил на пазара, а съвпадението на победата с 90-годишния юбилей на марката само направи успеха още по-сладък. Италианците имаха нужда от него не само заради задължаващата колекция от подобни трофеи, която притежават, а и за повдигане на духа. Понакърненият през 80-те и началото на 90-те имидж на производителя не успя да върне целия си блясък въпреки очевидния напредък в качеството на продукцията. 147-ицата трябваше да върне някогашната слава на марката - задача, с която 145/146 не успя да се справи особено резултатно. За завръщането към добрите стари времена свидетелстваха и ретро-нотките, които се долавяха във външността на дебютанта. Очевидното вдъхновение от дизайна на Alfasud (1971 г.) бе и реверанс към най запалените алфисти, които останаха верни на марката дори в най-тежките периоди.

Пет години след старта на продажбите Alfa Romeo 147 започна да се появява и на вторичния пазар за радост на многобройните фенове на "Спортното сърце". Още по-добра е новината, че макар все още да не може да мери сили по надеждност с германските и японските си конкуренти, красивият хечбек няма нищо общо като качество на изработката с някогашните "алфи", възпяти в толкова много шофьорски шеги. С приятните вести обаче вървят и лошите - за тежкото миналото на Alfa Romeo също трябва да се забрави, защото цените на употребяваните екземпляри не се връзват с имиджа на марката. Както и при 156, за качество трябва да се плаща.

Аналогията с по-големия модел в гамата на Alfa важи в пълна степен и по отношение на експлоатационните характеристики на 147. Драстичното повишение на качеството в сравнение с миналото личи още по сглобката на

каросерията

и лаковото покритие. Корозията престана да бъде точка от дневния ред още в началото на 90-те, така че видими следи от ръжда свидетелстват за удар и претупана тенекеджийска работа. Единственото място, което показва слабост по този параграф, е ауспухната система на колите, произведени преди ноември 2001-ва. Гърнетата на такива екземпляри обаче са подменени отдавна.

Любопитна особеност се забелязва в качеството на изработка в

салона

Подобно на руските коли от едно време, нивото му може да варира силно от партида до партида. В някои 147-ици не може да се чуе дори леко поскръцване, докато други показват явни признаци на износване и некачествена сглобка. Проблемът се обостря в студено време, за каквото използваните материали определено не са предвидени. Тогава в купето на някои екземпляри започва концерт от тракане и скърцане, който връща кошмарни спомени за 80-те.За конструктивно недомислие се сочи и слабата ефективност на чистачките. Те не само не си вършат работата по обширното ветроупорно стъкло както трябва, а и я съпровождат с възможно най-много неприятни стържещи звуци.

Иначе 147-ицата разполага с учудващо просторно за габаритите купе. Пространство не липсва нито на предните, нито на задната седалка. Разбира се, разстоянията са ограничени и подчинени на стандартите на Голфовия клас. Това се усеща особено остро по обема на багажника. Неудобството на скромните му 280 литра (срещу 320-330 при повечето алтернативи) се компенсира със сгъването на делимата облегелка на задната седалка.

При Alfa Romeo 147 обаче такива недостатъци са програмирани в генетичния код. Както при всички останали модели на марката, акцентът пада не толкова върху функционалността, колкото върху спортните усещания и адреналина на пътя. Точно заради тях е нужно малко време, докато се свикне с нетипичното оформление на арматурното табло. Пак те са водещ мотив и при избора на
двигател

С чевръста работа със скоростния лост дори и базовият агрегат с обем 1.6 литра гарантира повишаване на пулса. Съчетани със сухото тегло от под 1 200 кг, неговите 105 к.с. осигуряват предостатъчно резерв от мощност във всякакви пътни условия и пъргавина, на която могат да завидят модели с доста повече претенции. Във версията си със 120 коня пък положението започва да става напечено. Истинското забавление зад волана на 147 обаче идва с двулитровата ламя с мощност 150 к.с. Въоръжен с големия бензинов агрегат, компактният хечбек се превръща в истински магистрален боец. По-скоро в класа на суперавтомобилите би следвало да се причисли топверсията GTA. Познатият от 156-ицата V-образен шестцилиндров мотор с ходов обем 3.2 литра и табун от 250 к.с. не е нито по силите, нито по джоба на обикновения автомобилист.

Със 147 Alfa Romeo постави началото на нова конструкторска философия в развойната си дейност. За първи път в историята на марката се отделя толкова внимание на дизеловите технологии. 147-ицата се оборудва само с един такъв двигател. 1.9-литровият агрегат със система Common Rail обаче се предлага с цели шест нива на степента на форсиране. Това води до любопитния факт, че на пазара има екземпляри с едно и също моделно обозначение - 1.9 JTD, но с различна мощност от 100, 110, 115, 120, 140 и дори 150 к.с. Общото между тях обаче не е само табелката на задния капак. Обединява ги превъзходната динамика и ниския разход на гориво, които осигуряват новите технологии в областта на дизеловото двигателостроене.

Всъщност икономичността може да се смята за обща характеристика на цялата моторна гама на 147. Именно заради това от удоволствието не бива да се пести - двулитровият бензинов двигател остава твърд фаворит при избора на модификация, макар че и с останалите агрегати е трудно да се сбърка. Освен традиционните алфа-проблеми като огромен разход на масло и течовете му от различни уплътнения и гарнитури, сериозни технически недостатъци не са известни. Омаслен корпус е и основната критика към

скоростните кутии

Главното условие за безпроблемност обаче е да се бяга надалеч от версиите Selespeed. Превключването на предавките от волана създава приятни емоции и е удобно, но механизмът не е никак надежден. Повредите му са сред най-честия повод за оплаквания от собственици.Същото, уви, може да се каже за качеството на електрониката. Най-много оплаквания от 147 са свързани с надеждността на бордовия компютър, който контролира огромен брой функции от оперирането с електрическите стъкла до централното заключване. Нерядко заради корозирали конектори отказват и чистачките.

Приятна изненада носи здравината на

ходовата част

Това обаче може да се каже само за предния мост. Отзад положението е коренно различно и обслужване се налага много по-често от обичайното. Alfa 147 се слави с изключително издръжливите си спирачки и прекомерната им износеност говори за шофьорските маниери на предишния собственик. В комплект с изтънелите дискове и накладки обикновено върви и амортизиран съединител.

Alfa Romeo 147 е поредното доказателство за напредъка на италианския производител и съвършено различните стандарти за качество, които се опитва да си наложи. Красивият хечбек обаче продължава да не е кола за всеки, което обяснява слабата му разпространеност. Този автомобил е проектиран не толкова за преместване от точка А до точка Б в града, колкото като инжекция с адреналин. Точно затова се избира със сърцето.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]