Какво всъщност е алкантара?

Макар да присъства в автомобилния жаргон от десетилетия, терминът "алкантара" има доста неясно съдържание за повечето неспециалисти. Мнозина смятат тази тъкан за елитен вариант на естествените кожи, други я бъркат с велура.

В действителност в произхода на този материал няма нищо естествено. Разработен е от  японския изследовател Мийоши Окамото в началото на 70-те години на миналия век по поръчка на химическата компания Toray.

През 1972 г. японците сключват споразумение с италианското химическо предприятие ENI за производство и дистрибуция на новата тъкан. За целта е създаден джойнт-венчърът Alcantara SpA, който и до днес държи правата върху едноименния материал.

Алкантарата се произвежда чрез сложна последователност от процеси. Основата на материала се преде от свръхтънки двукомпонентни влакна с поетичното име "остров в морето" (island in the sea). Тя се подлага на дълга поредица от химически и текстилни производствени процеси - перфориране, полиране, импрегниране, екстракция, окончателна обработка, боядисване и т.н.

Крайният продукт има изключително широко приложение. Използва се за тапициране на мебели, дрехи, бижутерия, шлемове и, разбира се, за автомобилни и яхтени интериори. Състои се от 68% полиестер и 32% полиуретан, което го прави изцяло композитен. Съставът от материали придава на алкантарата повишена износоустойчивост и издръжливост на зацапване.

На вид и допир японско-италианската тъкан напомня силно на велур, заради което често я определят неправилно като "кожа". В автомобилната проимишленост обикновено се прилага за тапициране на интериора на скъпи модели. За целта се използват три разновидности. Cover служи за седалки, с Panel се облицоват кори на вратите, а със Soft се "обличат" арматурни табла.

Някои видове алкантара - например Ultrasuede - имат способността да забавят разпространението на огън. Това ги прави особено подходящи както за вътрешно обзавеждане, така и за автомобилни интериори.

Една от най-забележителните черти на алкантарата е липсата на разлика между двете повърхности, която отличава всички останали изкуствени материали (изключение прави видът Cover, но там ефектът е търсен). Материалът се харесва и от производителите, тъй като практически няма загуби след разкрояване.

Алкантарата е по-еластична от естествените кожи. Това свойство я превръща в идеална тъкан за тапициране на предмети с най-странни форми и миниатюрни размери. За почистването й са достатъчни съвсем обикновени препарати за кожа, а може да се пере и в пералня.

Както всеки друг оригинален продукт, алкантарата също има копия. Обединява ги обща характеристика - изтъкани са. Познават се лесно, като се отреже съвсем тънка ивица. Ако мястото се разръфа, материалът е менте.