Citroеn Xsara Picasso

Маркетолозите на PSA трудно биха могли да измислят по-подходящо име за еднообемния модел, който Citroёn лансира през есента на 1999 г. В края на 90-те прочутата с авангардните си технически и дизайнерски решения френска марка бе позагубила доста от екстравагантния си имидж. С Picasso обаче бързо възвърна симпатиите на почитателите си, макар главна заслуга за това да имаше външността на автомобила. Нетипичният стил в този масов клас, където до онзи момент царуваше доста по-конвенционалният Scenic на Renault, определено спечели точки, а името на гениалния испански художник някак естествено "лепна" на странните извивки и пропорции на возилото. Дори заканите на близките и наследниците на Пабло Пикасо да съдят PSA за неправомерно използване на фамилията му изиграха положителна роля в рекламната кампания. По-мнителните наблюдатели на пазара дори заподозряха французите в режисирането на цялата шумотевица. До процес, естествено, не се стигна. Продажбите обаче хвръкнаха нагоре и отнеха на конкуренцията практически всеки потенциален клиент, недоволен от скуката в категорията на компактните ванове. За жалост, твърде скоро се оказа, че има други поводи за недоволство, при това немалко.

Picasso използва технологичната платформа и агрегатната база на хечбека Xsara и това определя до голяма степен еднакви предимства и недостатъци по отношение на механиката. Едновременно с това, компактният ван на Citroёn може да се разглежда като съвсем отделен модел и броят на недостатъците го доказва красноречиво. Те са повече и по-неприятни, отколкото при Xsara, което е леко изненадващо предвид техническите сходства на двата автомобила. Иначе негативният списък на хечбека спокойно може да се прикрепи към досието на Picasso.

Еднообемният Citroёn смело може да се титулова "най-авангардния компактен ван на пазара". В категория, където властва конвенционалният дизайн, а клиентите са предимно улегнали семейни хора, толкова смели стилистични решения са рядкост. Стремежът към оригиналност обаче често се заплаща с цената на чисто ергономични недостатъци, каквито са колонките на ветроупорното стъкло при Picasso. Те са една от най-характерните стилистични особености на

каросерията

но влошават неимоверно обзора от мястото на водача. С габаритите е трудно да се свикне по простата причина, че индикации за тях липсват.

В Citroёn никога не са били корифеи на свръхкачествената изработка, но Picasso определено отстъпва дори на донора си Xsara. Петната от ръжда по долната част на купето не бива да притесняват. Те имат козметичен характер и не застрашават каросерията. Неприятни са по-скоро пропуските в сглобката и недомислените детайли. Типично по френски изборът на материали и десени не търпи критики, но начинът, по който са "събрани", определено дразни. Паразитните шумове, скърцането на пластмасовите декорации и корите на вратите, потропването и потракването са обичайно явление дори при коли на скромната възраст от три години. Същото важи и за изпусналите амортисьори на петата врата. Прави впечатление и липсата на инициатива у производителя да премахне тези недостатъци, като ги прати в графата "детски болести". Може би това се дължи на факта, че в Citroёn са заети с доста по-сериозните дефекти, които мъчат екстравагантното им отроче, но за тях малко по-надолу.

Xsara Picasso се екипира със сравнително скромна гама

двигатели

сред които не е никак трудно да се посочи абсолютен фаворит. Огромна част от продажбите моделът дължи на чудесните дизели със система за впръскване Common Rail. Най-разпространен и достъпен от двете възможности е двулитровият агрегат с мощност 90 к.с. Те осигуряват съвсем прилична динамика на автомобила при повече от скромен разход на гориво. От 2004-а се монтира и 1 600-кубиков вариант на HDi със 109 коня, който също се отличава с превъзходни експлоатационни характеристики, но цените на употребяваните екземпляри са доста по-високи, а и няма толкова предлагане. Дизеловите мотори имат само два недостатъка - нуждаят се от висококвалифициран сервиз и никак не обичат некачествена нафта. Дефектират рядко, но случи ли се, разходите по ремонта са огромни. Течовете на масло от двигателя и трансмисията - стара болежка на Citroёn, са по-редки отколкото при бензиновите агрегати, които от своя страна се предлагат в три варианта. Независимо дали става дума за 1.6-, 1.8- или 2.0-литровата модификация, те предоставят достатъчно мощност (95, 115/166 и 136 к.с. съответно), но определено отстъпват по експлоатационни характеристики на дизелите. Съвсем по френски са предразположени към прегряване, защото контролната лампа само го констатира, когато вече е факт. Това налага особено внимание към състоянието на охладителната система и в частност към датчика на вентилатора и моторчето му.

Споменатите течове от мотора и

трансмисията

рядко имат фатални последствия поради загуба на смазка. Ако не се отстранят навреме обаче, могат да създадат опасност от по-тежки дефекти. Проблемът е, че процедурата по смяната на некачествените гарнитури и семеринги излиза доста солено и много собственици предпочитат да си я спестят. При оглед на употребяван Picasso e добре това да бъде отчетено. Иначе скоростните кутии - механични или автоматични - нямат други хронични болести. Хлопащият и вибриращ скоростен лост, който затруднява прецизното превключване на предавките, може да се отнесе по-скоро към конструктивните недостатъци на модела - следствие от нетипичното му разположение в централната конзола на арматурното табло.

Както всеки друг Citroёn, Picasso глези пътуващите с рафинирана возия и отлична за подобен род автомобил управляемост. В това няма нищо изненадващо предвид френския произход на колата, както впрочем и в ресурса на

ходовата част

Франсето с испанско име е нежна машина и безпощадните български пътища не є оставят много възможности за оцеляване. Комфортът се заплаща с износени накрайници и тампони. Амортисьорите издържат най-много 70 000 км, а пружините имат склонност към омекване, от която страда управляемостта на вана. Като цяло обаче, окачването показва завидна издръжливост за стандартите на марката и само скъпият сервиз разваля положителните впечатления.

Такива обаче отсъстват напълно, когато стане дума за

електрическата система

на Citroёn Xsara Picasso. Тя генерира най-голяма част от оплакванията и праща модела в дъното на класациите по надеждност. Проблемът не е в отказващите стъкла, грешните показания на светлинните индикатори или прекъсващите клеми. Сложната електроника често не позволява на френския ван да запали или оставя пасажените насред път заради грешки във функциите на бордовия компютър. В Citroёn тези дефекти са добре известни и определено притесняват производителя, защото заради тях в сервизите вече са връщани над 150 000 бройки от модела. Уви, без очаквания ефект. При покупка на употребяван Picasso непременно трябва да се проверят всички функции, свързани с електричество и електроника, както и да се изиска сервизна история за извършваните интервенции и поправки.

Към графата с положителните качества на модела трудно може да се отнесе и

спирачната система

Конструкцията на апаратите изглежда не е много добре съобразена с теглото на автомобила, защото ефективността им намалява бързо. Накладките и дисковете се износват, а понякога се стига и до по-драстични последствия като деформации.

Citroёn Xsara Picasso определено представлява глътка свеж въздух в скучноватия клас на компактните ванове. Моделът разполага с всички предпоставки да се превърне в звезда - дизайн, добре подбрани двигатели и функционалност, която може да сътвори само французин. Марка, която претендира за луксозен и авангарден имидж обаче, не бива да допуска подобни пропуски в качеството. От сглобката на Picasso определено има какво да се желае и употребяваните екземпляри трудно скриват това, а евентуални проблеми с електрониката пращат модела в списъка с рисковани покупки. В крайна сметка екстравагантният вид има своята тежест, но далеч не е всичко. Иначе всички щяха да рисуват като Пикасо.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]