BMW 3 Compact

Имиджът има значение дори в най-масовия компактен клас. Точно това накара марка като BMW да предприеме неочакван ход през 1994 г., като пусне на пазара по-евтина "срязана" версия на третата си серия. Съпоставима като цена с всепризнатия шампион в категорията Golf, компактната "тройка" разчиташе на симпатиите на тесен, но отбран кръг купувачи, за които всичко баварско е свято.

Идеята не беше лоша. Вместо да разработва изцяло нов модел, BMW просто пласира доказан бестселър в различен сегмент с минимални промени като скъсено междуосие и незначителни ретуши на стоповете. За да се съкратят допълнително разходите и да се запази разумна цена на крайния продукт, германските инженери се бяха изхитрили да заимстват възможно най-много елементи от конструкцията на старата трета серия (E30). От нея е задното окачване на Compact, както и някои детайли в интериора. Въпреки това кариерата на модела трудно може да се определи като успешна. Продажбите не стигнаха планираните нива дори с далеч по-модерната втора генерация на хечбека и в крайна сметка в Мюнхен се върнаха към по-традиционните прийоми, като лансираха първа серия.

"Народното BMW" не се сдоби с очакваната популярност по няколко причини. От една страна почитателите на марката го пренебрегнаха заради отдалечаването от баварските канони.

Каросерията

тип хечбек никога не е била на особена почит сред феновете на синьо-белия пропелер. Историята помни само един подобен модел (Touring от 1971-ва), който днес малцина помнят. Неизкешуните от имиджа на BMW пък смятаха Compact за прекалено претенциозен на фона на остарялата механика и реалните му експлоатационни качества.

Харесван или не, моделът може да се похвали с типичните черти на всяко друго BMW. Макар и по-ниско предвид ценовата категория на автомобила, качеството на изработката си остава класи над повечето конкуренти, а това има първостепенно значение при покупката на употребяван екземпляр.

Купето на Compact разполага с безупречна антикорозионна защита. Добре предпазена от ръждата е дори ауспухната система, която обикновено страда най-тежно от експлоатацията в градски условия. Както и при "нормалния" седан, във фаровете кондензира влага. Добрата новина е, че не уврежда рефлекторите, но все пак влошава функционалността им.

Е36 трудно минава за просторен автомобил. Акцентът в този модел винаги е падал върху спортните усещания. Какво се случва в

купето

на "тройката", когато от междуосието бъдат отнети 23 см, може да си представи всеки, който е сядал в такава. Простор на предните седалки не липсва, но отзад комфортът се доближава до критичния минимум. Иначе багажникът разполага с полезен обем от 300 литра, които могат да нарастнат на 680 ако облегалката на задната седалка се сгъне.В интериора определено се забелязва стремежът към пестене. Арматурата изглежда безнадеждно остаряла в морално отношение и напомня доста за Е30. Цената на автомобила си личи и по качеството на материалите, които често нарушавата акустучното спокойствие в интериора. Поскърцването и тракането се допълва от тропащите крепежни механизми на седалките. По този параметър "баварката" определено отстъпва на Golf и е на светлинни години от Audi A3.

Дори да са допускали компромис с някои аспекти на качеството, инженерите на BMW винаги са смятали

двигателите

за своя запазена територия, където рядко срещат достойни съперници. Четирите цилиндъра обаче никога не са влизали в сметките на почитателите на марката. Дори децата знаят, че истинският "баварец" е шестцилиндров. Compact обаче се сдобива с такъв мотор цели три години след дебюта на модела. Дотогава под предния капак се монтират само четирицилиндрови мотори с ходов обем 1.6 и 1.8 литра и мощност 102 и 140 к.с. съответно. От 1995 г. моделът се оборудва и с 1.7-литров турбодизел с 90 коня. Всеки от тези агрегати се справя безпроблемно с лекото купе, но ако държат да усещат, че карат BMW, за мераклиите има само един възможен избор. Носи индекса М52, има необходимия брой цилиндри и мобилизира 170 к.с., които превръщат Compact в доста сериозен конкурент на популярните стероидни хечбекове. Съвсем в края на кариерата си най-малката "баварка" започва да се екипира с бензиновия M43TU със 105 к.с., но тези модификации се срещат относително редко.

Както повечето компоненти от конструкцията, механиката на Compact показва същите слабости, както на останалите модели от семеството Е36. Автомобили, от чийто ауспух излиза бял дим, трябва да се избягват директно. Добър майстор може да смени прегорялата гарнитура на цилиндровата глава за около 6 часа, но купувачът рискува пораженията да са по-сериозни. Податливи на прегряване са всички двигатели, а понеже такъв автомобил се кара от амбициозно настроени водачи, честата работа в гранични режими се отразява на охлаждането на мотора. Подозрително трябва да се подхожда и към коли с току-що излъскан двигател. Течовете на масло не са никак редки, а се отстраняват трудно и понякога доста скъпо. Неприятното е, че засягат и цялото силово предаване.

Compact не остава подминат и от една от отколешните болести на BMW. Силно амортизираната

ходова част

е често явление въпреки по-скромните габарити и маса на модела. Най-чувствителен към този проблем е предният мост, чиито втулки се разбеват удивително бързо под тежестта на мотора и вследствие спортните маниери зад волана. Макар и с по-проста конструкция в сравнение със седана, задният мост също не може да се похвали с кой зане какъв ресурс. Все пак онова, което не може да се отрече на Compact, си остава безупречното пътно поведение и емоциите от шофирането. По-късата база осигурява на автомобила отлична повратливост, а задното предаване организира празненство на всеки завой. Возията е по-твърда от тази на седана, но въпреки това комфортът не е жертван изцяло в името на стабилността.

Повечето специалисти признават, че Compact има морално остаряла конструкция, отстъпва на повечето модели от Голфовия клас като функционалност и експлоатационни качества. Не са малко обаче и онези, които изтъкват плюсовете на модела. Сред тях са по-ниският от средното брой на повредите, качествено изработената каросерия и не на последно място удоволствието от шофирането. Освен всичко друго хечбекът на трета серия си остава най-достъпното BMW на вторичния пазар. Цените на употребяваните екземпляри го сродяват с Golf на същата възраст. Това, уви, не може да се каже за резервните части, функционалността и експлоатационните разходи.