Volvo XC70

Комбитата с повишена проходимост и увеличен клиренс стават все по-популярни. Свои предложения в този сегмент вече имат дори марки като Alfa Romeo и Skoda. Шведите обаче бяха първият европейски производител, който усети потенциала на формулата, открита през 1995 г. от Subaru с техния Outback.

Леко консервативната европейска клиентела се нуждаеше от известно време, за да свикне със скандинавската рецепта за семеен универсал с известен потенциал за преодоляване на по-тежки пътни препятствия. Първото Volvo V70 Cross Country не постигна кой знае какви пазарни успехи. Шведите обаче не се отказаха. През 2000 г. представиха втората генерация на модела, този път построена не на модифицираната платформа на стария 850, а на съвсем новата с индекс S. От тогава насетне XC70 се продава в тираж от 40 000 бройки годишно, което си е направо завидно постижение за автомобил с базова цена към 40 000 евро. Погледнато в детайли, шведското комби с повишена проходимост като че ли дава решение на всеки проблем, който може да изникне пред собственика. Вътрешното пространство е в изобилие, багажникът има размери на малък хамбар, окачването е усилено, а с такъв клиренс и най-високите бордюри изглеждат като шега.

Каросерията

е опасана по целия си периметър с удароустойчива небоядисана пластмаса. Може да не изглежда особено елегантно, но пък предотвратява всякакви потенциални неприятности с хвърчащи камъчета и разправии със застрахователи. Както логично може да се допусне предвид произхода на автомобила, проблеми с антикорозионната защита са абсолютно изключени. Обработени против ръжда са дори най-закътаните повърхности и шевове на купето. Качеството на изработката е много високо, което не значи, че с течение на времето не започват да се проявяват някои дребни дефекти, свързани с износване. Типичен пример за такъв са бравите - особено на петата врата. Резервните части за Volvo винаги са били със солени цени и ако държи да си спести поне тази инвестиция, купувачът би постъпил далновидно да провери изправността на всички брави.

Като модел с отявлена насоченост към платежоспособна клиентела XC70 определено набляга на лукса. Удобствата в

салона

и изпипаната сглобка радват след дълги години и солиден пробег. Марката Volvo неслучайно се смята за специалист по комбита. Подвижната решетка между пътническия и товарния отсек например е в състояние да удържи и разбеснял се носорог. Качеството на изработката може да отстъпва леко на германските предложения и най-вече на Audi Allroad quattro, но остава забележително. Единственият съвет към кандидат-собствениците е да не се изкушават от иначе ефектния светъл вариант на арматурното табло. Отразява се във ветроупорното стъкло и влошава видимостта.

В ролята си на нишов продукт със стриктно определена клиентела скандинавския универсал с повишена проходимост залага на най-доброто от

моторната гама

на Volvo. Монтираните двигатели са само два, като “бюджетна” модификация изобщо не е влизала в сметките на конструкторите. Петцилиндровият бензинов агрегат е с кубатура от 2.5-литра, принудително пълнене и впечатляващия табун от 210 коня. Изстрелва шведската грамада до 100 км/ч за малко повече от осем секунди и гарантира уверено магистрално темпо с доста над 200 км/ч. Не се церемони особено с качеството на горивото, както и с употребата му. По последния параграф дизеловото предложение (2.4-литров петак, 163 или 185 к.с.) определено заслужава предпочитанията, за което свидетелства и съотношението между продажбите на двете версии. Нафтовите модификации обаче са по-придирчиви, поддържат се по-трудно, а сложната горивна апаратура съвсем не е по силите на всеки специалист.Онези, които очакват от модел като XC70 евтина експлоатация само заради качествената изработка, могат директно да се насочат към друг автомобил. Шведът е изначално проектиран с оглед възможността на собственика да си позволи поддръжка без икономии. Достатъчно е да се погледне цената на комплекта за замяна на ангренажния ремък, който трябва да се сменя на всеки 75 000 км, или тази на свещите, подлежащи на обновяване при всяко планово посещение на сервиза. С дизеловите модификации проблемите могат да бъдат особено опустошителни за портфейла на собственика предвид склонността на впръскващите дюзи в колите отпреди 2003 г. да дефектират.

Volvo XC70 няма всъдеходни претенции и всяко пренедбрегване на този факт води до неприятности от финансово естество. Монтираните

трансмисии

механична скоростна кутия и автомат с по пет предавки, не създават никакви главоболия, стига автомобилът да не се бърка с болид за рали. За разлика от ръчната кутия, която не се нуждае от обслежване, автоматът трябва стриктно да се сервизира според интервалите, посочени от производителя.

В обичайни условия XC70 се задвижва само от предния мост. Задният се включва посредством муфа Haldex само ако командващата електроника засече пробуксуване на предните колела. Когато колата се използва в съответствие в предназначението си, системата не създава никакви проблеми. Отчетените от статистиките откази за включване на задния мост, отстранени без ремонт с помощта на сервизен скенер, не се броят. Боботещите шумове в работни режими от 2 700 до 3 000 об/мин обаче могат да подсказват за дебалансиран кардан и не бива да се пренебрегват.

Съобразяването с възможностите на двойното предаване е ключ и към доброто здраве на

ходовата част

Любителите на екстремните изпълнения трябва директно да изключат XC70 от плановете си. Окачването е независимо и на четирите колела, като всяко от задните виси на един надлъжен, два напречни носача и една дозавиващата щанга. Толкова сложна система не търпи издевателства и е настроена за спокойно и комфортно пътуване. Колата реагира на резките манерви със солидна доза забавяне и осезаем крен в завой. Компенсира дефицита на спортен хъс с предостатъчен ресурс, макар че това не бива да успокоява потенциалния купувач. Внимателният оглед на ходовата част е абсолютно задължителен, отново заради цените на резервните части. Особена предпазливост изискват модификациите със система за регулиране на клиренса с амортисьори NIVOMAT. Един такъв струва колкото пълен комплект за кола от малко по-нисък клас.

Както всеки друг престижен автомобил от началото на новия век, XC70 представлява истински изчислителен център на колела, претъпкан с десетки датчици и електронни изпълнителни механизми и високоскоростни упрвляващи шини за обмен на данни, контролиращи почти всички действия от натискането на газта до въртенето на волана. Такава бордова

електроника

работи безотказно само ако се поддържа от квалифицирани специалисти и това дава добра представа за цената на обслужването. Хубавото е, че с изключение на някои проблеми с имобилайзера, водещи до изтощаване на акумулаторите в колите, произведени преди април 2001 г., неизправностите са относително редки.Volvo XC70 съвсем не е автомобил за всеки. Скъпа е както покупката на употребяван екземпляр, така и поддръжката. Експлоатационните разходи по модела го правят подходящ само за хора с възможност да си позволят качествен сервиз. От друга страна това развръзва ръцете на мареклиите, защото повечето шведски комбита с повишена проходимост на вторичния пазар са били в ръцете на отговорни собственици с достатъчно финансови възможности. Във всеки случай подробната диагностика - за предпочитане в специализиран сервиз - е задължителна. Може да спести куп главоболия, които иначе са в състояние да разорят дори купувачи с доходи далеч над средните.

Димитър Димитров