Автомобилът на старо: Hyundai Coupe

Ролята на дебютант без особени амбиции невинаги носи само негативи. Само допреди 15-ина години никой в Европа или Северна Америка не гледаше на Hyundai като на сериозен играч и съперник. Днес пазарната ситуация изглежда коренно различно, но пък и корейските автомобили съвсем не са онова, което бяха - особено в ценови план. Тогава обаче азиатците имаха пълната свобода да опитват пробив по всички възможни направления, включително и в дизайна.

Понеже разчитаха на максимално евтини и непретенциозни коли, при които експериментите не са нито рентабилни, нито препоръчителни, поле за действие им оставяха единствено предварително обречените сегменти. В средата на 90-те в Hyundai със сигурност са си давали сметка, че спортните купета далеч не са дисциплината, в която могат да се мерят с европейската и японската продукция. Защо пък  да не ударят всички в земята с автомобил, от чиято външност някои биха побегнали с викове на умряло, а други биха обикнали на секундата?

Точно такъв ефект предизвика дебютиралото през 1996-а Coupe и най-вече модернизираният му три години по-късно вариант. Донякъде изкопиран от "очилатата" Celica ''94 и Honda Integra, но доукрасен с "къдравия" корейски биодизайн от втората половина на 90-те, този псевдоатлет все още привлича погледите по улиците със странните си форми. За разлика от първия опит на Hyundai в този сегмент - Scoupe, моделът не бе изграден на субкомпактна платформа, а използваше базата на по-голямата Lantra. Пропорциите и силуетът на

каросерията
пък му полозвяваха да претендира за парче от тортата на Honda Prelulde, Toyota Celica и други купета от по-горната категория, макар по същество да бе спортна версия на хечбек от Голфовия клас. В качеството си на такъв Coupe бе онаследил всички положителни черти на Lantra и по-малко от недостатъците є. В сравнение с донора си, например, корейският хищник (в Америка и на някои пазари моделът се продаваше под името Tiburon - "акула" на испански) притежава доста по-сериозна устойчивост на усукване. Структурната здравина си личи по липсата на паразитни шумове  дори в коли с внушителен пробег. Антикорозионната подготовка също си я бива, макар че при оглед на харесан екземпляр не би било зле да се проверят опорните точки на крика, където металът нерядко се оголва. Коли с допълнително монтирани пластмасови спойлери и прагове обикновено крият доста по-неприятни изненади с ръждата.

Задълбочен оглед на каросерията на Coupe се налага и по друга причина. Немалко от тези автомобили са минали през ръцете на млади и неопитни водачи (който не държи на политическата коректност, може да си превежда директно като "дами"). В резултат по автомобила липсват следи от тежки удари, но дребните ожулвания и подбитите тук-там ламарини са по-скоро правило. Понеже моделът съвсем не е от най-масовите, оригинални резервни части се намират трудно и излизат скъпо. На пазара се срещат по-евтини тенекии (обикновено с тайвански произход), но те отстъпват чувствително като  качество.

Както почти всяко спортно купе с с габаритна дължина под 4.5 метра, корейската бегачка предлага четири места само на книга. Запасът от приемлив комфорт за възрастни пътници на задните седалки стига само за кратки пътувания. За сметка на това отпред има достатъчно пространство, а багажникът поема 360 литра. Качеството на изработката и напасването на детайлите в

салона
превъзхожда сглобката на интериора на Lantra, в което няма нищо чудно предвид йерархичното позициониране на двата автомобила, но въпреки това прави изключително приятно впечатление. Използваните материали не надскачат корейските стандарти от края на 90-те, но изпълнението блести със солидност. Шумоизолацията пък заслужава само суперлативи. Сред малкото недостатъци на салона си заслужава да бъдат споменати ограниченият простор над главата в колите с люк, неособено ефективното парно и влошената видимост назад.

В механично отношение Coupe копира донора си Lantra почти напълно. Моделът се оборудва само с бензинови

двигатели
с обем 1.6 или 2.0 литра (114 или 139 к.с.), макар че на някои пазари са доставяни и версии с 1.8-литровия мотор Beta (132 коня). Познати са добре от други модели на Hyundai и не крият мрачни тайни. Разработени са през първата половина на 90-те в съответствие с тогавашните екологични норми, а потеклото им може да се проследи до някогашния технологичен брак с Mitsubishi. Такава биография обяснява здравината и непретенциозния им нрав. Както всички 16-клапанови агрегати обаче не търпят безотговорно отношение към газоразпределителния механизъм. От Hyundai съветват ангренажните ремъци да се сменят на 80 000 км, но в български условия максималният препоръчителен пробег не надхвърля 60 000. Струва си операцията да бъде съпроводена с обновяване на всички ремъци - на генератора, компресора на климатика и усилителя на волана. По-честа смяна на горивен филтър след най-много 30 000 км също не би навредила, още повече, че при по-продължително отлагане детайлът обикновено "запича" към бензинопровода и демонтажът му не минава без косвени щети по горивната магистрала.

Coupe-тата с 1.6-литрови двигатели се комплектоват само с механични

трансмисии
а при по-мощните модификации се срещат и автоматици. Оплаквания от "ръчните" скоростни кутии се чуват крайно рядко. Хронични дефекти на автоматичните също не са отбелязани, но поддръжката им излиза по-скъпо, тъй като се нуждаят от смяна на масло на всеки 40 000 км. и не понасят неквалифицирано обслужване.

Конструктивни сходства между Coupe и Lantra разбираемо съществуват и в

окачването
Това обаче съвсем не значи, че детайлите са взаимозаменяеми. Обикновено собственикът разбира за това, когато корейската "акула" навърти 100 000 км. Тогава възниква нужда от смяна на повечето тампони по ходовата част, а те са цели 12 отзад и 4 отпред, плюс амортисьори. Добрата новина е, че съвсем не е нужно да се ползват оригинални резервни части. Удачен заместител са продуктите на немската фирма Lemforder, която произвежда всичко за модела. Цените и качеството са напълно съпоставими, а що се отнася до спирачните накладки, предимството определено е на страната на неоригиналните, които се износват много по-бавно.

Ако се тегли безпристрастна черта под досието на Hyundai Coupe, излиза, че съществени резерви към модела създават само имиджът и провокативната външност. Наред с това обаче корейският спортяга се среща доста рядко по пътищата, което се харесва на индивидуалистите. Още по-приятни емоции предизвикват цените на употребяваните екземпляри.

СПРАВКА ЗА МОДЕЛА

Hyundai Coupe (J-2, RD)

ИСТОРИЯ   

Септември 1996	Започват продажбите на новия Hyundai Coupe. Автомобилът е построен на платформата на Lantra и се екипира с бензинови двигатели с ходов обем 1.6 и 2.0 литра (114 и 139 коня).
Октомври 1999	Моделът претърпява коренна модернизация. Напълно изменени са предницата и задницата на автомобила. Моторната палитра се обогатява с 1.8-литров двигател с мощност 132 к.с.
Февруари 2002	Дебютира второто поколение на Coupe с фабричен индекс GK.

 

 

 

 

 

 

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ

Двигател (без оборудване)	2 200 EUR
Скоростна кутия (механична)	1 700 EUR
Динамо	360 EUR
Стартер	280 EUR
Водна помпа	200 EUR
Ауспух (без катализатор)	210 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)	200 EUR
Накладки (предни дискови)	100 EUR
Фар (комплект)	140 EUR
Преден калник	400 EUR

Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Hyundai Coupe 1.6 /114 к. с./, произведен през 2000 г.