Автомобилът на старо: Kia Rio

Преди пет години Kia представи второто поколение на Rio, с което евтините автомобили на марката останаха в историята. Новият субкомпактен модел имаше амбицията да се бори с отличниците в сегмента и това пролича тутакси по цената му. Тя пак бе изкушаваща на фона на конкуренцията, но нямаше много общо със стандартите на бюджетното корейско автомобилостроене, чийто ярък представител бе първата генерация (2000-2005). Тя се появи в края на миналото столетие, за да замести архаичната Avella, която не бе нищо повече от префасонирана Mazda 121 от 1987 г. Автомобилът бе собствена разработка на Kia и се харчеше нелошо благодарение на извънредно привлекателната си цена. След едва 2 години на конвейера корейците го актуализираха без да наблягат особено на съдържанието, което стимулира допълнително продажбите, макар така и да не се стигна до впечатляващи цифри.

Днес коли от първото поколение Rio се срещат доста често на вторичния пазар, при това на повече от разумни цени, а в отзивите на собствениците преобладават положителните оценки. Моделът се използва широко като такси, което също може да служи за атестат. Произвежда се с два типа

каросерия
но на практика те покриват три пазарни ниши. Ролята на седана е ясна, но хечбекът се нагърбва и с допълнителни функции. Той представлява по-скоро комби, макар и с малко по-специфичен силует. Мнозина не харесват прекалено масивната му задница, но от практичността му засега не са се чули оплаквания. Със сгъната задна седалка поема близо кубик и половина багаж, а в обичайни условия не се затруднява да приюти петима възрастни. В това отношение седанът предлага по-скромни удобства за пасажерите отзад. Вина за дискомфорта носи контурът на покрива, който не търпи пътници с ръст над средния.

В началото на новия век корейците вече следваха ясно очертана концепция за пазарна експанзия, част от която бе резкият скок в качеството на изработката. При Rio този стремеж си личи по качеството на сглобката. Купето има задоловителна подготовка против ръжда, но при колите отпреди модернизацията през 2002-ра все пак не е зле да се погледне за кафяви петна. С неособено дълъг живот се отличава ауспухната система, а корозия се среща по долната част на каросерията и водосточните улеи на някои екземпляри.

Необичайният профил на комби/хечбековете Rio дава отражение в някои недостатъци на ергономията. Видимостта назад не е сред образцовите, а масивните странични колонки на ветроупорното стъкло влошават обзора напред. Повечето представители на корейския модел са екипирани доста богато за цената си. Серийното оборудване обикновено включва климатик, пълен електричесик пакет, еърбег и т.н. Не липсват обаче и куриози, при които от иначе щедрия пакет екстри липсва ABS, например. Малко изненадващо за корейска кола идват и оплакванията на някои собственици от електрическото оборудване, което рядко по принцип създава грижи при земляците на Rio. Педантичните германски технически служби отчитат и неизпревности по осветителната система, което навежда на мисълта, че внимателната проверка на всички електрически помощници на борда е задължителна.

От автомобил с цената на субкомпактната Kia няма смисъл да се очакват нито шедьоври на интериорния дизайн, нито висококачествени материали. Азиатският почерк обаче си личи по прецизната сглобка, която компенсира поне донякъде откровено евтините пластмаси и скучния вид на

салона
Освен това вътрешното пространство изненадва приятно с функционалността и предлагания комфорт. За слабо място в интериора се смятат само недотам издръжливите скоби на задната седалка и компромисите с обешумяването, което допуска всевъзможни звуци от окачването.

Една от основните спънки пред продажбите на първото поколение Rio в Европа бе липсата на дизелов

двигател
в гамата на модела. Купувачите можеха да избират измежду два бензинови мотора с обем 1.3 и 1.5 литра (75/82 и 97/98/108 к.с. съответно), които се оказаха доста прилично решение за града. Корейският автомобил обаче определено не се препоръчва на водачи с по-активен стил на шофиране. Липсата на спринтьорски заложби се компенсира с механична здравина и умерен разход на гориво. Ако се съди по статистиките, при спазване на елементарни правила за поддръжка повреди са практически изключени. Грижи могат да създадат само някои протекли гарнитури и неверни предупреждения на управляващата електроника. Обикновено става дума за грешни показания на сензора за позицията на разпределителните валове или корозирал конектор на потенциометъра на въздухомера. През 2004-а Kia организира отзоваване на повече от 18 000 автомобила във Великобритания, произведени до март същата година, за подмяна на горивопроводен дистрибутор. В континентална Европа обаче дефекти, свързани с този детайл, не са отбелязани, което говори за особеност на колите с десен волан и не бива да притеснява потенциалните купувачи у нас.

Kia Rio се компектова с механични

трансмисии
с пет предавки и четиристепенни автоматици. Самите скоростни кутии се отличават с напълно достатъчен ресурс и не дефектират. Макар да превключва предавките малко "гумено" обаче, ръчната кутия гарантира много несравнимо по-добра динамика от автомата, логиката на чийто работен алгоритъм вероятно е ясна само на конструктора. Модификациите с "мързеливи" скорости ускоряват до 100 км/ч с близо 4 секунди по-бавно от еквивалента с механика и приравняват най-мощните верси със 108 к.с. до базовите версии със 75 коня. Сама по себе си тази особеност не е болка за умиране, но при изпреварване и належаща нужда от доускорение ситуацията може да стане наистина напечена.

Окачването
на Rio също допринася за подчертано спокойния характер на модела. Ходовата част е настроена по-скоро комфортно, отколкото "драйвърски", което се отразява на управляемостта в критични режими. От друга страна субкомпактният кореец изобщо не е предназначен за спортно шофиране и се отличава със стабилно пътно поведение в нормални условия. В конструктивен план окачването има доста сходства с Hyundai Getz и демонстрира същия впечатляващ ресурс. По-податливи на износване са само амортисьорите (особено при версията хечбек/комби).

Rio влиза в полезрението на купувачите на вторичния пазар относително рядко, за което си има обяснение. Моделът отбелязва края на тясната специализация на марката в производството на максимално евтини автомобили.

Субкомпактната Kia действително си има кусури, но това съвсем не я прави аутсайдер, какъвто предполага цената. Корейката си има и немалко достойнства, а по фактора надеждност дори превъзхожда някои далеч по-амбициозни конкуренти от Европа.

СПРАВКА ЗА МОДЕЛА

Kia Rio

ИСТОРИЯ    

Юли 2000	След официален европейски дебют на модела в Женева започват продажбите на Стария континент. За задвижване се предлагат бензинови мотори с обем 1.3 и 1.5 литра (75 и 98 к.с.).
Септември 2002	Rio е подложен на модернизация. Чувствително изнемена е предницата, арматурното табло и други детайли. Мощността на двата двигателя е коригирана на 82 и 97 к.с. съответно.

 

 

 

 

 

 

 

ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ 

Двигател (без оборудване)	2 870 EUR
Скоростна кутия (механична)	2 145 EUR
Динамо	490 EUR
Стартер	380 EUR
Водна помпа	280 EUR
Ауспух (без катализатор)	240 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)	220 EUR
Накладки (предни дискови)	115 EUR
Фар (комплект)	195 EUR
Преден калник	370 EUR

Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Kia Rio 1.3 /82 к. с./, произведен през 2002 г.