Автомобилът на старо: Mercedes-Benz CLK

Mercedes-Benz поднесе някои неприятни изненади на почитателите си през втората половина на 90-те години. Прочутата марка се бе сблъсквала с проблеми с качеството и в миналото, но винаги бе успявала да направи нужното, за да запази доверието на клиентите си. Лансираната през 1995 г. E-Klasse W210 обаче повлече крак с непознати дотогава слабости на изработката, които подрониха авторитета на трилъчевата звезда. В Щутгарт имаха нужда от модел, който да възстанови реномето на Mercedes-Benz с качество, надеждност и стил в най-добрите традиции на производителя. Намериха го в лицето на спортното купе CLK, което се появи в гамата две години по-късно.

Автомобилите с две врати обикновено служат за пример за непрактичност. Въпреки това германците успяха да продадат над 115 000 бройки от CLK, сериозна цифра за возило от този клас. На всичко отгоре моделът трябваше да завоюва позиции в категория, в която Mercedes-Benz нямаше представител до онзи момент, като се пребори с противник от калибъра на BMW 3-er Coupe. Макар мнозина и до днес да смятат, че щутгартският спортист е E-Klasse с две врати, CLK всъщност бе построен на платформата на C-Klasse. Майсторлъкът на дизайнерите обаче позволи на автомобила хем да поеме щафетата от старото купе C124, хем да привлече нови купувачи с доста по-ниска цена заради позиционирането си в по-долен клас. Добрата новина бе, че недоволни от цялата тази маркетингово-дизайнерска еквилибристика нямаше. В Щутгарт инкасираха нужните печалби, а на пазара излезе истински Mercedes-Benz, който затвърди целия престиж зад това име.

Объркването онези, които смятат CLK за двуврата Е-Klasse, има съвсем логично обяснение. С характерните си четири фара и стилистичното сходство на светотехниката отзад спортното купе действително прилича много на седана. Дизайнът обаче си остава единственото общо между двата модела. CLK може да се похвали с много по-добра антикорозионна подготовка на

каросерията
Моделът се произвежда единствено в Бремен и изненади с качеството на изработката са изключени. Наличието на ръжда говори недвусмислено не само за претърпяна авария, а и за начина, по който предишният собственик се е грижил и стопанисвал колата. Като цяло обаче в това отношение неприятностите са рядкост. Макар да попада в по-ниска ценова категория от идейния си предшественик C124, CLK си остава доста скъп автомобил. Почти сигурно е, че принадлежал на човек, който е имал възможностите да се грижи за него подобаващо.
Високото ниво на инженеринга и качествената изработка си личат и в

салона
на щутгартското купе. Типичното за марката сдържано оформление, добре премисленото използване на модерни технологични решения и изпипаните материали оставят твърде малко шанс за изнамиране на недостатъци. Един от малкото възможни проблеми засяга люка на покрива. Не би било зле при оглед да се провери състоянието на уплътненията. В редки случаи пропускат и развалят цялото впечатление. Това е малко странно, защото с покрива на лансирания година след купето кабриолет такива непрятности практически липсват. Все пак предпазливостта при толкова скъпа покупка никога не е излишна.
Специалистите са единодушни, че грешка с избора на

моторизация
за CLK не може да се направи. Единствените резерви са свързани с иначе великолепния V-образен 8-цилиндров двигател с мощност 279 к.с. Експлоатационните му разходи излизат прекалено солено, а и поддръжката изисква доста повече, отколкото четири- и шестцилиндровите мотори. Към тях се числят базовият двулитров агрегат с мощност 136 или 163 к.с. в зависимост от пълненето и 2.3-литровата машина с механичен компресор и 193/197 коня, която се сочи почти единодушно за оптимален вариант за модела. Отстъпва на 3.2-литровия V-образен шестак с 218 к.с. само по плавност на хода. Що се отнася до върховите модификации с емблемата на AMG с мощност 347 к.с., коментари трудно могат да бъдат правени в контекста на масовото автомобилостроене. Едно обаче е сигурно - всички двигатели са изключително здрави, надеждни и издръжливи. Проблеми са възможни само вследствие крайно немарливо отношение към поддръжката. Типичен пример за това е затлаченият горивен филтър, заради чиято пренебрегната смяна се нарушава притокът на гориво и се получават пробиви в работата на двигателя.

Показателен за качеството на изработката на CLK факт е, че проблеми с обичайно слаби за Mercedes-Benz места като силовото предаване на практика отсъстват. Омасленият диференциал, например, се среща крайно рядко. Същото важи и за шарнирните връзки на кардана, които са стара болест на щутгартската продукция.
За жалост дори CLK не успява да се спаси от бича на почти всички съвременни автомобили - неизправностите по

електрическата инсталация
и бордовата електроника. Дефектите, както и разходите по отстраняването им, са от най-широк спектър. Налагат се както евтини поправки на отказали електрически стъкла, така и доста по-солени инвестиции в ремонт на електрическите седалки с памет или подгряването им. В списъка попада и единичната чистачка, чийто механизъм струва безбожни пари, а има навика да се поврежда непоправимо. Звучи нелепо, че след толкова години опит с подобна конфигурация за почистване на предното стъкло в Mercedes-Benz така и не са успели да усъвършенстват конструкцията до нужната степен на надеждност и се налага преди покупка човек да проверява дали всичко работи както трябва, а след това да полага специални грижи, за които дори упътването мълчи.

При цена между 30 000 и 50 000 евро като нов CLK бе непостижима мечта за 99% от обикновените автомобилисти. Десет години след дебюта на модела той вече е по джоба на доста повече купувачи, макар че си остава едно от най-скъпите предложения в тази възрастова група. Щутгартското купе обаче се заслужава и последната стотинка.