Как Range Rover се размина с баварски V12

Предстоящият дебют на четвъртото поколение Range Rover разбираемо предизвика оживление сред почитателите на британската класика. Моделът винаги е бил смятан за абсолютен символ на лукса в автомобилен клас, в който до появата му никой не е търсил нещо повече от проходимост, здравина и товароносимост.

В края на 80-те в Land Rover вече са осъзнали потенциала на Range Rover. В крайна сметка дори кралският гараж разполага с немалко представители на модела. Втората генерация 38A има много по-изискан салон и пневматично окачване. Истинският поход на английския всъдеход към върховете на лукса обаче започва, когато марката става собственост на BMW.

Тогавашният главен инженер на баварците Волфганг Райцле има сериозни амбиции за модела. Той иска не само сериозни подобрения по интериора. Немецът поръчва на подчинените си да сглобят експериментален екземпляр с 12-цилиндровия двигател от BMW 750.

Желанието му естествено е изпълнено и са изработени два напълно функционални прототипа. Дизайнът им е леко модернизиран, за да се различават от стандартния Range Rover. Изменения са направени и по коша на всъдехода, защото дванайсетцилиндровият двигател изисква 15-ина сантиметра по-дълъг преден надвес, който би влошил проходимостта.

Райцле има идея да предложи подобна модификация за третото поколение на Range Rover, за която BMW да иска шестцифрена сума в британски паундове. Когато настъпва време за смяна на генерациите обаче, Land Rover вече е собственост на Ford и всъдеходът се разминава с баварския V12.

Волфганг Райцле не изоставя идеята си за суперлуксозен Range Rover. Напуска BMW и е назначен за шеф на "Фордовата" Premier Automotive Group, където се опитва да прокара предложение за оборудването на британския класик с 12-цилиндров мотор от Aston Martin. Тогавашните разчети показват, че цената на автомобила ще бъде около £100 000. Най-престижните модификации на отиващото си трето поколение струват с 20 хил. повече.