Страшилището за Японците

Триумф на традицията или победа на високите технологии, а може би има място за всички в света? Често си задаваме този въпрос, най-вече когато сравняваме европейски и японски мотоциклети.

В края на 80-те години една от най-старите мотоциклетни марки - английската Triumph изпадна в дълбока финансова криза. Нови въз­можности и перспективи за развитие се разкриват след закупуване на фирмата от предприемача Джон Блор. От 1990 г. в изцяло модернизирания завод Hinckley, е създадена нова генерация мотоциклети. При разработването, английските конструктори по никакъв начин не заимстват от японската мотоциклетна конкуренция. Основен отличителен белег на голямото мотоциклетно семейство - Triumph е 3-цилиндровият двигател. С него е оборудвана цяла серия модели, включваща за новия сезон 10 различни модификации.

Triuph TT 600 предизвиква на дуел японските гиганти

Тази година с най-новата разработка - ТТ 600, започна нова ера в развитието на традиционната марка. За първи път англичаните излизат извън сегмента на огромните машини и “протягат ръка” към категорията на 600-кубиковите супер-спортисти. Не бива да се забравя, че в този мотоциклетен клас, абсолютни фаворити са японците, които нямат намерение да отстъпят нито крачка. Лекоатлетите Honda CBR 600 F, Kawasaki ZX-6R, Suzuki GSX-R 600 и Yamaha R6 през последните години вдигнаха летвата твърде високо. При това положение, единственият начин да бъдат настигнати и надминати, е превъзмогването на английския консерватизъм и въз­приемане на концепцията, гарантирала успеха на конкуренцията. Когато целта е създаване на машина с мощност 110 к.с. и тегло само 170 кг, технологично възможностите са много ограничени. Пътят към успеха е вече начертан от японските конструктури. Достатъчен е само един поглед: 4 цилиндров двигател и шаси, изработено изцяло от леки сплави. С това 3-цилиндровата английска концепция още от самото начало отпада от играта. За да постигне мощността на конкурентите, 3-цилиндровият агрегат тряб­ва да има работен обем от минимум 660 до 680 см3, което автоматически изважда Triumph от категорията на “лекоатлетите”. Имен­но това е причината, в завода Hinckley да забравят традицията, да потиснат гордостта, и за първи път, почти буквално да “заемат” гениалните японски конструктивни решения.

Опитният и изобретателен английски талант се “развихря”, ка­то разработва и усъвършенства постигнатото до сега и с подобаваща скорост напусна следвания до момента път от всички в този клас. ТТ 600 става пър­вия мотоциклет в категорията до 600 см3, който е оборудван със свръх-модерна горивна уредба - инжекцион, с многоточково впръскване на горивото и мениджмънт на двигателя (количеството и момента на впръскването, както и въз­пламеняването на горивната смес се командва от микропроцесор). В този клас, японците все още залагат на морално остарялата система с 4 карбуратора. Също така, със своя нов 4-цилиндров редови агрегат, англичаните поставят и друг рекорд. При 600-кубиковите машини, това е двигателят с най-малък ход на буталото - 68 мм. Той осигурява на английския “спортист” изключително стабилна работа на мотора, дори при свръх високи обороти - 14 000. Освен това, голямият диаметър на цилиндрите (41.3 мм), дава възможност за монтиране на клапани с по-големи глави, оттам и увеличаване на всмукателните и изпускателни отвори. С това се осигурява още по-добро захранване на силовия агрегат (108 к.с. при 12 750 об/мин и максимален въртящ момент - 68 Нм / 11000 об/мин). Двата “шнорхела”, които застрашително се показват от предния спойлер, са част от т.нар. “Ram-Air-System”. През специално изработен канал, при висока скорост въздушният поток се насочва под налягане директно към колекторите на цилиндрите. Газоразпределителният механизъм включва по 4 клапана на цилиндър с два разпределителни вала, задвижвани от две ангренажни вериги.
Както при повечето спортни високооборотни ма­шини, и тук е избрана уредба за смазване с така наречения “сух картер”. Механизмът включва цяла система от помпи, осигуряващи масло под налягане до всички възли и детайли на мотора. В резултат на това, “силовото сърце” на Triumph TT 600 е винаги добре смазано, независимо от скоростта и наклона на машината.
Ходовата част включва мостова рама от алуминиеви профили, а двигателят е интегриран като носещ елемент. Задната част от шасито е отделна отливка, като допълнително се закрепя към основата. Предната телевилка (ход - 120 мм) е с регулируема база. В зависимост от пътната обстановка и начина на каране, степента на разтягане и свиване на телескопите се настройва отделно.
Първите тестове на ТТ 600 са направени в Южна Франция. Четирицилиндровият агрегат стартира без проблем, но независимо от модерната горивна система, работи нестабилно до достигане на работна температура от 70 градуса. Освен това, при скорост под 100 км/ч на висока предавка, мотоциклетът губи почти изцяло своята еластичност. За да се ускори от 50 до 120 км/ч на “англичанинът” са необходими цели 12.2 сек. , или 3 сек. повече от японските му конкуренти (R6, ZX-6R и CBR 600). Отстъпва и в бързината (237 км/ч срещу 253 км/ч за Honda CBR 600). Системата Ram-Air се задейства едва при 9 000 оборота, а под 4 000 об/мин - се усеща твърде малко от огромния потенциал на агрегата.

Но да погледнем и към “слън­чевата” страна на мотоциклета. Без съмнение ТТ 600 е най-сигурната и лесна за управление спортна машина в клас до 600 см3. “Англичанинът” прощава много от грешките на своя водач. За разлика от амбициозните си конкуренти, които често пъти изискват значителни усилия при наклона в завой, при ТТ 600, това става с лекота. Пилотът, дори и при силно наклонена машина, може да си позволи значими корекции на зададената линия в завой. На правите отсечки, където “лекоатле­тът” може максимално да разгърне възможностите си, “английското чудо” буквално се “залепва” за пистата. Дори и при пълно ускорение, пред­ното колело не губи ни­то за миг контакт с пътя, като машината остава сигурна и стабилна. Цената на новата свръх­модерна английска машина е около 17 500 ДМ.

Надпреварата продължава с пълна сила, но кой ще победи?
Ще бъдат ли настигнати и изпреварени японците? Отговорът отново остава в бъдещето.

Александър Атанасов