Силата на нафтата

По традициите на европейската автомобилна школа всеки модел се освежава веднъж на 4-5 години преди да бъде заменен от съвършено различен в конструктивно отношение наследник след двойно по-дълъг период от време. Въпреки че крайните решения за стратегията на Opel се вземат в Детройт, европейското поделение на General Motors спазва неотклонно това правило и през миналата година подложи на рестайлинг второто поколение на Vectra, дебютирало през 1995 г. Внукът на някогашната Ascona се превърна в абсолютен бестселър на Стария континент още с появата си, което опрости задачата на конструкторите и дизайнерите от Рюселсхайм. Платформата GM2900 пък се оказа толкова удачна, че получи признание от Австралия до Швеция - от качествата є се възползваха почти всички компании под шапката на GM като се започне с Holden и се стигне до Saab.

В този смисъл предпазливостта, с която специалистите на Opel са пипали по обновяването на автомобила, не е никак учудваща. Целта им е била да рафинират с дребни детайли и без това сочената като пример за елегантност външност на Vectra, както и да “редактират” и допълнят съдържанието. Година след представянето на резултата от работата им смело може да се твърди, че са се справили със завиден успех. Моделът е получил нова, обкантена с хром радиаторна решетка, различни стопове, променен профил на капака на багажника и по-широки брони, с което външният му вид е станал още по-динамичен и напорист. За това способстват също по-прибраните дръжки на вратите, новата халогенна оптика и не на последно място 15-цоловите колела.

Най-съществените новости обаче се крият под елегантните форми на Vectra. Благодарение на специалистите по интериора, които са се потрудили над конструкцията на седалките, вътрешното пространство се е увеличило с 3 см спрямо предшественика. Моделът постарому предлага изключително удобен достъп до купето и простор в изобилие. От Opel рядко са предлагали на пазара автомобили, в които човек да не се почувства уютно като у дома си след първите пет минути. Салонът спечели одобрението на публиката още през 1995 г. и в Рюселсхайм не са променили почти нищо при рестайлинга. Мястото в краката на водача и пътника отпред отново е като за родени около датата на Чернобилската авария и при изтеглени назад седалки е почти невъзможно да достигнете педалите или да опрете в пространството под арматурното табло. Така пък и за возещите се отзад винаги остава достатъчно, дори да са едри. В стремежа си да спечелят някой друг милимунд обаче, специалистите по ергономия са преработили седалките така, че страничната опора не е достатъчна. При завой се създава усещане за нестабилност, което не е особено приятно. За сметка на това креслата са удобни и трудно могат да уморят дори при по-дълъг път.

Всичко останало в интериора на обновената Vectra e същото, както при модела от 1995-а - интегрираният към показателните уреди многофункционален дисплей, регулирането на седалката в най-различни направления на степени и “чупещият” се на цели 24 градуса волан. Багажникът продължава да бъде сред шампионите по вместимост в средния клас, като 500-те литра на хечбека могат лесно да се увеличат ако се свали облегалката на задната седалка.
По-интересно безспорно е съдържанието на моторния отсек на модификацията, с която имахме възможност да се запознаем. Европейското поделение на General Motors има богат опит с дизелите, макар напоследък името Opel да се споменаваше доста рядко в тази връзка. Мнозина обаче си спомнят превърналия се в легенда експериментален двигател на компанията от 1972 г. Тогава екип от петима изпитатели поставя 2 световни и 18 международни рекорда за дизелови мотори с обем от 2 000 до 3 000 кубика с оборудвания с 2.1-литровото чудо тестов Opel GT. Агрегатът е снабден със завихряща камера и турбокомпресор, благодарение на които развива мощност от 95 к.с. В края на същата година въпросният двигател се появява в модела Record D, но без нагнетателя. След 25 години вярна служба и безброй модернизации нафтовият работяга е пенсиониран, за да отстъпи място на новото поколение дизели. Това са три четирицилиндрови редови двигателя с работен обем 2 и 2.2 литра и мощност 82, 100 и 115 к.с. Последният е предназначен специално за вана Sintra, а останалите - за Vectra и Omega. Общото между всички е 16-клапановата цилиндрова глава, директното впръскване и механизмът за промяна на степента на завихряне на въздуха в камерата, оформена в горната част на буталата. Другата им особеност е помпата Bosch с електромагнитни управляващи клапани, работеща под налягане 1 300-1 500 бара и създадена специално за тях.

При турбомодификацията, за която иде реч, резултатът от тази технологична вакханалия е пълно объркване на представите за потенциала на нафтата като гориво. Дизелът, разбира се, не може да се мери с динамиката на бензиновите си аналози, но при среден разход от 5.9 литра на 100 км бих бил готов да преглътна секунда-две пасив в ускорението от нула до сто. Това и без друго е трудно установимо без специални уреди, както впрочем и самият тип на двигателя. От вътрешността на купето е невъзможно да се прецени дали карате дизелов автмобил. Обезшумеността е на изключително ниво, а при рязко потегляне разликата от бензиновите мотори е практически недоловима с изключение на оборотите, при които се достига максималният вътрящ момент. Двеста и петте Нютонметра при 1 600 об./мин са в състояние да накарат и най-праволинейния противник на нафтата да погледне по друг начин на тубродизеловата Vectra. Автомобилът дори предразполага към душманско каране. Окачването е твърдо, на моменти даже прекалено сковано. Предвид нрава на мотора и скоростните качества това е напълно разбираемо, но любителите на меката возия няма да са очаровани от характеристиките му.

Обновената Vectra заслужава изключително висока оценка. Ако не друго, то продажбите на автомобила в Европа са доказателство, че това мнение е всеобщо. Турбодизеловата модификация пък е особено интересна за българския пазар предвид експлоатационните показатели, широката сервизна мрежа и цената от 32 900 лева.

Димитър Димитров
[email protected]