Мечтата на щатския тираджия

Когато американският тираджия се пенсионира, а любовта към пътешествията и мощния камион остане в сърцето му, той си купува тежък влекач втора ръка, плаща за преработката му и става собственик на возило с името тоутърхоум (toterhome). Тези транспортни средства са характерни за Щатите и се различават от познатите кемпери по това, че са построени на базата на тежкотоварен автомобил вместо на миниван или малък автобус.

Тоутърхоумът съчетава предимствата на влекача с комфорта на къща със съвсем прилична квадратура. При правилен подход към конструкцията такова возило е много по-евтино и удобно от кемпер или RV (Recreational Vehicle). Почитатели на тази концепция са не само бивши тираджии, а и представители на всякакви социални кръгове като се започне с учители и се стигне до военни от запаса и държавни служители. Единственото условие е да имат книжка със съответната категория.

Има американци, които прекарват целия си живот на колела. Повечето от тях се отвращават от идеята да платят стотици хиляди долари, за да се сврат в някой тесен апартамент в големия град. Голяма част работят по интернет и живеят където ги отведе пътят. Достатъчни са им няколко дни, за да сменят заснеженото Колорадо със слънчева Флорида.

Съществуват най-общо два типа тоутърхоум. В първия случай стандартният влекач се надстройва със спален модул зад шофьорската кабина. Той се обшива с аеродинамични панели за максимално добра обтекаемост, монтират се допълнителни контейнери и прицепен механизъм, за който се закача жилищният модул.

Във втория вариант камионът се подлага на генерална реконструкция и се превръща в пълноценна къща на колела. Към него може да се прикачи допълнително ремарке. Подобни тоутърхоумове са много популярни сред състезателните отбори, които използват прицепа за гараж и сервиз.

Ако се съди по отзивите, собствениците на жилищни камиони предпочитат влекачите на Volvo, които са смятани за най-комфортни за водача. Разбира се, има и много почитатели на класическите американски тирове.

За около $25 000 може да се купи камион на около 500 000 мили (около 800 000 км), които са изчерпали едва половината от ресурса на машината. При среден пробег от 25 000 мили (40 000 км) влекачът преспокойно може да надживее собственика.

Купувачите с по-скромни възможности се спират на камион със средна товароносимост без спален модул, който е много по-евтин. Такива автомобили са подходящи и за водачи, които нямат желание да се разправят с механична скоростна кутия. Американските камиони от среден клас се оборудват най-вече с автоматични трансмисии. Доработката може да се поръча на специализирана фирма или да се извърши със собствени сили.

Интересна роля в американския живот на колела играе европейското микроавтомобилче Smart. То е толкова компактно, че с лекота се побира зад кабината на влекача. Това го прави изключително удобно при дълги пътешествия, тъй като камионът не може да се кара навсякъде. В Ню Йорк, например, тежкотоварни автомобили не могат да се паркират по улиците и имат позволение за движение само по определени пътища. Ето защо собственикът на тоутърхоум спира на специално предвидени паркинги, качва се на Smart-а и обикаля където му скимне.

За паркирането на европейското джудже върху рамата на влекача съществуват специално предвидени механизми и рампи с лебедка.

Освен Smart-ове някои собственици превозват по същия начин тежките си мотоциклети, скутери, колички за голф и дори малки всъдеходи.

В такъв случай междуосието на влекача трябва да бъде по-дълго.

Ако към композицията се прикачи и ремарке с лодка, се получават истински автовлакове.

Съществуват и по-оригинални методи за превоз, но те са подходящи само за Smart.

Платформа зад жилищния модул.

Двуетажен гараж.