Един за всичко

Компактните товаро-пътнически фургони са специалитет на френската автомобилна кухня още от вре­мето на легендарния Re­n­ault R4. През втората половина на 90-те маркетинговите отдели на повечето европейски компании осъзнаха носталгичния потенциал на обновената формула “дребен бизнес и семейство в ед­на кола”, но галите не пропуснаха отново да застанат на гребена на вълната. Пър­ви бяха Renault, външността на чието Kangoo открито се възползва от чара на R4. Съвсем скоро в борбата се включи и PSA. Новото в случая бе, че вместо засмяни чичковци, товарещи тави с кроасани на пъпа на Париж, рекламните проспекти на товаро-пътническите (вече) ванове обикновено включваха екзотични плажове, сърфисти и прелестни същества от женски пол без никакви ас­пирации към хранително-вкусовия отрасъл или снабдителските услуги за бакалии.

Надали има някой, който да смята, че с близнаците Pe­ugeot Partner и Citroёn Berlingo PSA просто запълни последната липсваща ниша в товаро-пътническата серия Boxer/Jumper-Expert/806/Jumpy/Evasion. Макар и проектиран за утилитарни и бизнес нужди, дори в най-простите си модификации моделът трудно може да се нарече камионетка. Построен на удължената база на 306, Partner е по-скоро комби с повишена вместимост и товароносимост, който се оказва идеалното решение за все повече семейства в Западна Европа. Стандартното оборудване на серията Combi пък е такова, че всякакви сравнения с някогашните фургони са смехотворни.

Peugeot Partner е на пазара вече четвърта година, а и близнакът му Berlingo е бил гост на рубриката “Пазарът в България” (бр. 21, 2000). Единственото, което отличава двата автомобила, е декоративната маска на радиатора. Специално пред­ставяне не е нужно. Заслужава си по-скоро да се отдели по-детайлно внимание на може би най-интересната модификация, предлагана на родния купувач - универса­лът с двулитров дизел с директно впръскване HDi. В категоризацията на Peugeot то носи обозначението Com­bispace. Сложната дума няма за цел да улесни носещите името Спас в избора на галено обръщение към колата, а е допълнителна референция към полезния обем на купето. Той наистина е впечатляващ. Високата 180 см каросерия поема точно три кубически метра, което слага край на пъклените мъжки мисли за надуваемата Годзила на дечурлигата, кокера и осемте куфара на съпругата вечерта преди потегляне към курорта.

Преобладаващата тоналност на салона е сива, което сигурно щеше да го направи доста скучен, ако не бе тапицерията. Шотландското каре, грейващо след отварянето на вратата, предизвиква малко внезапен ефект, но всъщност освежава доста интериора. Разбира се, в случай, че не е харесал особено “Сме­ло сърце”, купувачът може да избира и от други варианти. Седалките са ка­то в типичен ван - високи, удобни и далеч от арматурното табло. От този месец Partner се предлага с втора плъзгаща се врата от лявата страна на купето, което е безспорен плюс. В старата модификация достъпът до задния ред места бе ограничен и влизането трябваше да става на асансьорен принцип - последният, който ще слиза, се качва пръв. Други съществени изменения ня­ма. За сметка на това, салонът постарому изобилства от радващи дреболии като звуков сигнал за забравени светлини, жабки по всички кьошета, прибиращи се в задните седалки подглавници и изобщо ергономични подробности, които французите никога не забравят.

Най-съществената особеност и едновременно с това най-голямият източник на удоволствие от автомобила според мен обаче се крие под предния капак. За дизеловите двигатели с директно впръскване през последните три години се изписаха толкова много суперлативи, че едва ли е останал някои, който да се съмнява в качествата им. Дори за най-правоверния бензинджия ще е достатъчно само да запали мотора, за да забрави абсолютно всичко, което някога е чувал от фолклора за “печките”. Нито задължителното подгряване, нито характерното леко вибриране, нито звук - нищо. Експлоатацията на този двигател се различава от тази бензиновия само по липсата на ясен спомен за последното зареждане. Дори предавките на скоростната кутия са подбрани така, че да може да се използва най-вече горния диапазон на оборотите. По паспортни данни Partner 2.0 HDi “лепи стотака” за по-малко от 15 секунди, което не е ни­как зле за дизелов “товаро-пътнически” ван с тегло тон и шестотин килограма. При по-добри аеродинамични показатели на каросерията резултатът със сигурност би бил още по-впечатляващ.

Самото шофиране доставя не по-малко наслада от мисълта за възможностите на мотора. Видимостта е учудващо добра дори назад, макар че при паркиране се изисква известен опит. Привикване е нужно и със странния ход на съединителя, който сработва много късно. Предното окачване на Partner е заимствано от 306, а задното е идентично с комбито на 405. Ако се съди по стабилността и данните за товароносимостта, изборът е повече от сполучлив. Въпреки нетипичните си габарити, автомобилът се чувства еднакво комфортно както на магистрала, така и на по-пресечен път. Всъщност нищо ново под слънцето - френско окачване в целия му блясък. Воланът е лек и информативен, а иначе перфектната обезшуменост на купето се нарушава само ако се отвори прозорец на задния ред седалки. Открехва се навън подобно на някои хечбекове с три врати и създава неприятни завихряния.
Цената на Partner Combi­space 2.0 HDi e 26 846 лв. Това го прави едно от най-изгодните предложения в класа предвид оборудването и уникалната моторизация. В стандартната екипировка са включени имобилайзер, регулируем сервоволан, тонирани стъкла и различни дреболии, което не изглежда никак много. На фона на предлаганото от конкуренцията обаче се оказва един съвсем нелош старт. Сроковете и оскъпяването при покупка на лизинг са традиционно добри за марката, а при покупка на вариант с 6+1 места може да се ползва и данъчен кредит. Накратко, Partner се оказва почти идеален автомобил за нуждите на семейството, което съвсем не му пречи да върши чудесна работа и по основното си предназначение - да бъде максимално полезен помощник в дребния бизнес.

Димитър Димитров
[email protected]