Mercedes S /W126/ - истинската лимузина

За любителите и специалистите на Mercedes, втората генерация на S klasse е най-красивата и добра луксозна лимузина, произвеждана някога от Даймлер-Бенц. Естествено е, че по класификацията може да се дискутира дълго, ако не безконечно. Безспорен е обаче фактът, че именно този модел се превърна в култов обект на едно поколение. Дори сухите цифри показват огромното превъзходство на W 126 (фабричното обозначение на модела), спрямо предшественици и дори наследници. За дванайсетте години на производство (1979 - 1991 год.) са продадени над 900 000 автомобила, от тях 300 000 в Америка. И до днес по магистралите на Германия кръстосват около 75 000 лимузини от старата S класа (според статистиката на пътната полиция). Куриозното в случая е, че от наследника с фабрична идентификация W 140 са регистирани едва 60 000.

Освен такива качества, като солидна каросерия и практически вечни шест или осем цилиндрови двигатели, старият Mercedes се търси и за несравнимата с други производители перфектност на изработката на всеки детайл. Дори на двайсетгодишен автомобил вратите се затварят като на банков трезор. А огромното вътрешно пространство на купето и багажника едва ли може да се конкурира от съперниците в класа си. Освен това, първи лимузините на Mercedes от старата S-класа серийно бяха оборудвани с такива авангардни технически решения за времето си като въздушни спасителни възглавници “еърбег” или електронната антиблокираща система на спирачките (ABS).

Удоволствието да караш Mercedes от най-висш клас обаче и днес не е по джоба на всеки - не само от гледна точка на цената. Докато през 1980 год., моделът Mercedes 500 SE струваше за времето си цяло състояние - 35 000 DM, сега за тази цена се намира само добре оборудван Volkswagen Golf. Десет години по-късно тежката и луксозна лимузина трудно напускаше магазините на търговците, ако не се брояха поне 100 000 DM. Моделите, произведени през 1990 год., сега могат да се купят, според оборудването и вид двигател, между 16 000 DM и 26 000 DM - като разбира се всичко зависи от състоянието на автомобила. По автопазарите се въртят екземпляри дори за по 2 000 DM, но не съветвам никой да се изкуши от подобно предложение. По-скоро да дари сумата на подходящо място, защото за броени дни инвестицията лесно може да се повиши в десеторен размер, защото частите за Mercedes винаги са били много скъпи.

За добре поддържаните екземпляри на старата S класа корозията не е проблем. Ръжда се намира единствено по зле и безгрижно стопанисваните модели, навъртели стотици хиляди километри по европейските магистрали. Особено чувствителни места са фалцовете на предните и задните калници и долната част на вратите. Едва ли звучи успокоително, че праговете и пода, почти никога не са нападнати от кафявата чума. Доста скъпо удоволствие е и подмяната на различните гърнета на ауспухната система, които според модела струват няколкостотин германски марки.

Двигателите сякаш са конструирани за вечна експлоатация. Най-много проблеми създава уплътнението на капака на разпределителния вал при шестцилиндровите двигатели. Течът на масло, обаче лесно се спира с подмяната на уплътнението, което дори не е много скъпо. За разлика от всички останали производители, Mercedes никога и при никой модел не е използвал гумен ангренажен ремък. Естествено ролковата верига не може да се скъса, но ако автомобилът е на доста километри, не е лошо да се провери обтегнатостта є. В противен случай пак може да прескочи зъб на разпределителния вал, като последствията могат да разстроят годишния семен бюджет. С годините започват да пропускат и маркучите на бензинопровода и бензиновата помпа - особено опасно заради пожар. Ако при превключване на предавките или при по-рязко подаване на газ ходовата част се чуват неприятни шумове или почувствате вибрации, виновна е еластичната връзка между кардана и диференциала - недостатък и при E класата (W 124). S класата е любим автомобил за преодоляването на дълги дистанции с висока средна скорост. Именно поради тази причина спирачната система на автомобила втора ръка трябва да подлежи на внимателен преглед. Не пропускайте и действието на ръчната спирачка (при Mercedes това е специален педал, монтиран в лявата част на пода на каросерията).

Най-голямо удоволствие, според любителите на Mercedes, доставя осемцилиндровия V-образен двигател с ходов обем от 5 000 куб. см и внушителна мощност 265 к. с. или 252 к. с. Кефът естествено се заплаща с внушителни разход на гориво, за разлика от най-малкия двигател, монтиран в модела Mercedes 260 SE, произвеждан след 1986 год. Шестцилиндровият мотор с мощност 166 или 160 к. с. (в зависимост от катализатора) харчи само малко повече от автомобилите от средния клас. Най-добрия компромис между мощност и разход на гориво представлява Mercedes 300 SE. Шестцилиндровият двигател със своите 180 или 188 к. с. е пример за спокойна работа, еластичност и темперамент. Във всеки случай, при възможност, предпочитайте моделите с инжекционно впръскване на горивото пред карбураторните. А дали автомобилът е с механична или автоматична скоростна кутия е по-скоро въпрос на вкус - и двете са прецизни и много здрави.

Александър Хранов