Чуждестранните инвестиции у нас с нова роля

Ако в миналото чуждите инвестиции са били източник на финансиране за държавите, в които вътрешните спестявания са били ограничени, включително България, то днес те са източник на ноу-хау, нови технологии и нови управленски практики. „Преките чуждестранни инвестиции остават много важни за модернизацията на българската икономика, но тяхната роля се променя”, каза Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, по време на участието си в конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ.

„Само преди няколко години България премина през много бързо разрастване на обема на преките чуждестранни инвестиции, който беше доста над нивата в някои от държавите в Централна и Източна Европа. В България обаче по-голямата част от инвестициите бяха насочени към непроизводствени сектори от икономиката и особено в недвижими имоти и строителство, които, от своя страна, доведоха до незравословно разрастване на бранша. За сравнение, други страни като централно европейските икономики - Чехия, Словакия, Полша и в по-малка степен Унгария - привлякоха по-малък обем преки чуждестранни инвестиции, които обаче бяха насочени към експортно ориентираната част от производството”, обясни Хампарцумян. По този начин беше увеличен производственият капацитет на тези страни.

За последните четири години преките чуждестранни инвестиции се задържат на около 3% от БВП, като достигат 1.1 – 1.2 млрд. EUR. Данните обаче показват, че структурата на инвестициите се е подобрила значително. „Вече една трета от преките чуждестранни инвестиции са насочени към производството, друга една трета в енергийния сектор, а останалия дял се поделя между търговията, транспортния, строителния и селскостопанския сектор“, посочи Хампарцумян.

Значително подобряване на търсенето се наблюдава в сектора на земеделието, експортно-ориентираната част от някои сектори, бизнес услугите и промишлеността. Те обаче са по-склонни да разчитат на междуфирмената задлъжнялост, отколкото на увеличаване на експозициите си към банките.

„Икономическата среда след кризата се характеризира с по-голяма сложност и по-ограничено предлагане на капитали“, коментира председател на Асоциацията на банките в България. Той обясни още, че потенциалът за растеж е ограничен допълнително от загубата на работна сила и известно нарастване на емиграцията. „Днес банките в Централна и Източна Европа са изправени пред предизвикателството да управляват риска по-добре от всякога и да работят с по-силни капиталови и ликвидни буфери“, анализира ситуацията в региона Хампарцумян. Според него банковият сектор трябва да съсредоточи усилия в развитие на малки и средния бизнес и в сектора на селското стопанство, които имат потенциал да бъдат двигател за развитие на икономиката.