30% от икономиката ни е в сивия сектор

България остава сред страните с най-високи нива на недекларирана заетост. Около 30% от икономиката ни е в сивия сектор. Изследване на Българската търговско-промишлена палата в цялата страна показва, че работниците у нас масово не познават законодателството и рисковете от получаването на заплата в плик.

В най-голям риск от попадане в сивия сектор са хората до 24 г. и тези над 45 г.

„България наистина устойчиво е с висок дял на сива икономика. Колкото по-малък е рискът да те хванат и колкото по-лошо работят органите, толкова повече бизнесът се успокоява, че може да му се размине”, коментира икономистът Лъчезар Богданов.

Неформална икономика има във всички сектори, показва анализът. Ниските доходи спрямо разходите на домакинствата и високата безработица са основните причини, които карат служителите да се съгласяват на работа без трудов договор или на договор за по-ниска от реалната заплата, която получават.

Освен облекчаване на трудовото законодателство и преосмисляне на минималния осигурителен доход, икономисти препоръчват борбата със сивия сектор да започне от законовото дефиниране на нерегламентираната заетост.

Според експертите опростяването на данъчните декларации също може да има положителен ефект, както и въвеждането на по-гъвкави договори - например за извършване на конкретна дейност в точно определен период.

Въпреки, че нивото на сивата икономика у нас е високо, тенденцията е за изсветляване на сектора. Според икономисти глобализацията и навлизането на големи международни компании у нас вече водят до постепенно ограничаване на недекларираните доходи.

Размерът на сивия сектор е един от важните показатели за всяка икономика

и БТПП от години изучава ситуацията и търси начини за ограничаването му, отбеляза председателят на Палатата Цветан Симеонов. „Ще продължим да набелязваме и предлагаме мерки срещу причините на това неприемливо явление“, категорично заяви той и уточни, че резултатите от проучванията по проекта и предложенията за промени ще бъдат представени на съответните институции.

Проучените добри европейски практики са в 6 страни-членки на ЕС: Люксембург, Португалия, Ирландия, Румъния, Латвия и Литва. Целта на проучването е да допринесе за прилагането им на национално ниво, като средство за борба с проявите на неформалната икономика при трудовоправните и осигурителните отношения.

Идентифицирани бяха 38 добри практики, едни от най-интересните от тях са:

- В Люксембург всички строителни фирми са длъжни да регистрират своите работници, като всеки един от тях е длъжен да носи по време на работа бадж, съдържащ чип с цялото досие на работника. Проверяващите органи само сканират баджа и установяват дали лицето работи официално.

- В Португалия е приета наредба, с която се предоставя възможност работникът да получава обезщетение за безработица в частичен размер, ако работи на непълен работен ден.

- В Литва дребният бизнес може да си купи правото за осъществяване на дейност за определен период от време (и така бива данъчно таксуван), например за 10 дни при кампанийна работа, като си закупува т.нар. бизнес сертификат.

- В Румъния е създаден регистър с нелоялни работодатели и търсещите работа могат да проверяват историята на фирмата, за която искат да работят.

Въз основа на проучването е разработена стратегия за намаляване дела на сивата икономика в България, и насърчаване на прозрачността при уреждане на трудовоправните и осигурителните отношения.