Ако изборите бяха на 25 юли, ГЕРБ биха получили преднина от повече от 13% спрямо БСП. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Бойко Борисов е 27.2 %, докато подкрепата социалистите възлиза на 13.5 %.Трябва да се подчертае, че проучването е проведено на терен преди конгреса на БСП на 27 юли и не отчита евентуални промени в обществените нагласи, предизвикани от извършените в левицата промени.
Социологическият екип на Института за модерна политика проведе национално представително проучване на обществено-политическите нагласи в периода 20-25 юли 2014 г.преди старта на предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори, която ще започне фактически след разпускането на 42-то Народно събрание и назначаването на служебно правителство от президента на Републиката.
Проучването регистрира стабилна трета позиция на ДПС -7.3 % с тенденция към растеж.Делът на респондентите, които заявяват подкрепа за партията на Николай Бареков „България без цензура“ възлиза на 6.0 % при самостоятелно участие в предсрочния вот.
Подкрепата за Реформаторския блок се стабилизира отчетливо над изборната бариера, като делът от респондентите, които заявяват подкрепа за тази коалиция, регистриран в настоящето проучване възлиза на 4.5 %.
АБВ получава – 4.0 %, което показва сериозен потенциал на формацията на президента (2001-2010) Георги Първановда получи представителство в бъдещия парламент.
Ако изборите бяха на 25 юли, националистическите формации– НФСБ и „Атака“, не биха получили достатъчна подкрепа за спечелване на представителство в 43-то Народно събрание. Делът от респондентите, които в проучването заявяват подкрепа за НФСБ е 2.4 %, а за партията на Волен Сидеров – също 2.4 %.
Всички останали политически субекти, които се очаква да участват в предстоящите избори, на този етап получават под 1 % електорална подкрепа, като за РЗС и ВМРО тя се доближава най-плътно до тази горна граница.
Ако предсрочните парламентарни избори се провеждаха към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа се разпределя както следва (виж фигура 1):
Фигура 1
Каква е предпочитаната управленска формула след изборите?
В проучването беше тествано отношението на респондентите към евентуални бъдещи управленски формули след изборите. Близо половината от анкетираните заявяват твърдо предпочитание към еднопартийно управление – 44 %.
Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП е предпочитан вариант от 12 % от анкетираните.
Значително по-ниска е подкрепата за конфигурации с участието на ДПС. Евентуална коалиция между ГЕРБ и ДПС е предпочитана от само 4 %, а между БСП и ДПС – от само 3 % от респондентите.По-широк коалиционен формат с участието на ГЕРБ, Реформаторския блок, „България без цензура“ и ДПС е предпочитан вариант за 6 % от респондентите.
Всеки пети не може да определи добрата управленска формула след изборите(виж фигура 2):
Фигура 2
Желаният образ на бъдещия министър-председател
В проучването беше зададен отворен въпрос за трите основни качества, които според респондентите трябва да притежава новият министър-председател на България след предсрочните парламентарни избори. На фона на хроничните скандали и съмнения за олигархични и задкулисни зависимости на властта, не е изненадващо, че респондентите отдават подчертано значение на качества като некорумпираност, отговорност, професионализъм и откритост, когато описват какъв трябва да е според тях бъдещият министър-председател.
Сред качествата, които получават най-висока относителна тежест в мненията на респондентите се открояват „некорумпираност и честност“ – 31 %. Друго основно качество, което задължително трябва да притежава бъдещият премиер е „отговорност и решителност“ – 15 %.
Всеки десети смята, че министър-председателят трябва да е компетентен професионалист и отдаден на общото благо. Други качества, които се сочат от респондентите са инициативността и диалогичността. Едва 3 % пък смятат, че изпълнителната власт трябва да се ръководи от напълно ново за политиката и управлението лице, а 2 % смятат, че този пост трябва да се поеме безпартийна фигура.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА