На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост.
Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековното робство.
Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта.
Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.
Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии.
По повод на 106-ата годишнина от обявяването на независимостта на България днес министър-председателят Георги Близнашки ще посети Велико Търново, съобщиха от правителствената информационна служба. В 16.00 часа премиерът ще се срещне с кмета на града Даниел Панов в сградата на общината. В 19.30 часа министър-председателят проф. Близнашки ще произнесе слово по време на тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен I“ по случай празника. В тържествените прояви за Деня на независимостта в старопрестолния град ще се включи и министъра на отбраната Велизар Шаламанов.
Ново атрактивно шоу в небето над Царевец ще бъде показано за първи път в Деня на независимостта – 22 септември. Спектакълът, който ще съчетава светлинни и лазерни ефекти, е част от празничната програма по повод 106-годишнината от обявяването на българската независимост. 6-минутното шоу ще бъде излъчено веднага след тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен I”.
Автор на спектакъла е британецът Анди Фокнър, съобщи "Дарик". Неговата фирма е един от техническите изпълнители на 3D мапинг шоуто, показвано при паметника на Асеневци и Държавната художествена галерия за празника на Велико Търново.
Шоуто за 22 септември е стъпка към изграждането на грандиозния спектакъл „Между боговете и хората”. Царевец ще бъде основната сцена, но спектакълът ще може да се наблюдава от различни точки на града. Не можем да променяме „Звук и светлина” със съвременни средства, защото е обвързано с авторски права, но по този начин ще го надградим”, обясни зам.-кметът Ганчо Карабаджаков.
Спектакълът „Между боговете и хората” беше един от проектите, с които Велико Търново се бори за титлата „Европейска столица на културата”. Въпреки че не успя да спечели състезането, общинската администрация е категорична, че ще реализира шоуто.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА