Медиана: Шест партии в следващия парламент

Сигурни участници в следващия парламент са 6 партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, България без цензура и Реформаторски блок, сочи последното изследване за месец октомври на Агенция „Медиана”.

Към настоящия момент, „Атака“ също има сериозни шансове да преодолее 4%-ната бариера. „АБВ“ е близо да бариерата, но към 1 октомври данните показват малки шансове да прескочи.

Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми, за която и да е партия при опита да състави парламентарно мнозинство. 

ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно да получи повече от 90. Съответно, ще трябва да търси 3-4 партийна коалиция, „голяма коалиция“ (с БСП, ДПС) или да направи опит да състави правителство на малцинството.

При около 3,2 млн. гласували, ГЕРБ ще получат 31,0 % от гласовете, БСП-21,0 %, ДПС-13,2 %, ББЦ-7,5 %, Патриотичен фронт-7,1 %, РБ-6,8 %, Атака-4,5 %, АБВ-3,7 % и други-5,2 %.

В изследването се казва още, че предстоящите предсрочни парламентарни избори ще се проведат в обстановка на нарастващ песимизъм и тревожност по отношение на икономическото и социално развитие на страната. Близо половината от избирателите очакват влошаване в рамките на следващата година.

Нито една от големите партии (БСП и ГЕРБ) не печелят от тази засилена тревожност - не се привиждат като „спасител“ за голямата част от избирателите.

Връщането и на двете големи партии (БСП и ГЕРБ) на власт, се вижда от мнозинството избиратели като неприемливо – лошо или дори „катастрофално“.

За възможното връщане на ГЕРБ на власт такова е мнението на 40 % от избирателите;

За БСП – 42 %.

Тези данни показват и огромните проблеми с общественото доверие, които би имала всяка от двете партии при опит да съставят парламентарно мнозинство и правителство 

Наблюдава се засилен негативизъм по отношение на политиката и политическото. Близо една трета от избирателите (30 %) заявяват, че няма нито една партия, която искат да видят в управлението на страната.

Същевременно голяма част от избирателите считат, че самите избори няма да бъдат честни (едва 9 % смятат, че те ще са такива) и, че служебното правителство ще бъде безпристрастен арбитър в тях (само 18 % смятат, че то не взима страна в тях).

Това естествено дава отражение и на очакваната изборна активност. Данните сочат, че може да се очакват около 3,2 млн. избиратели пред урните – най-ниската изборна активност на парламентарни избори досега.