Министрите си дошли с лоши новини от ЕК за размразяването на средствата по оперативните програми, съобщи премиерът Бойко Борисов. За това той обяви, че лично ще преговаря с ЕК.
Ще ви кажа следващия понеделник, когато отида в Брюксел, дали ще има политическо решение за България, защото всички проекти са изпуснати и то така са изпуснати и провалени, че няма оправяне. Министрите бяха там и се върнаха с лоши новини. Надявам се по следващата седмица да имаме решение и да ни кажат на какво можем да се надяваме, но за столичното метро пари ще има. Така че от април месец само за този квартал, който е колкото един град – Пазарджик или Казанлък, ще имат възможност да ползват това съвременно съоръжение”, обясни министър-председателят.
Премиерът допълни, че всички проекти по секторната Оперативна програма "Транспорт" са забавени, с изключение на строителството на подземната железница:
Борисов направи днес инспекция на една от метростанциите по строящата се линия към Бизнес парк София. В днешната инспекция на строящата се метро линия от “Младост 1″ до Бизнес парка в “Младост 4″ участваха още столичният кмет Йорданка Фандъкова и транспортният министър Ивайло Московски.
Фандъкова обеща линията да бъде пусната в експлоатация през април 2015 г. По изчисление на експерти дневно тя ще се ползва от 90 хил. души.
„Надявам се да получим одобрение на новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020 г. през първото тримесечие на 2015 г.“, каза министър Московски. По думите му повече от 700 млн. лв. от нея ще бъдат заделени за подземната железница, като ще бъде финансирано и трасето от МС „Джеймс Баучер“ до МС „Витоша“, което вече се изгражда.
В отговор на журналистически въпрос, Ивайло Московски обясни, че АМ „Хемус“ не е изключена като приоритет, но настояването на Европейската комисия е в пътния сектор приоритетно да бъде изграден лот 3 на АМ „Струма“ до 2020 г. Индикативната стойност на проекта към момента е 750 млн. евро и предвижда тунелно преминаване през Кресненското дефиле. Поради високата стойност и сложността за изпълнение, паралелно се разработва и алтернативен вариант, който да следва съществуващото трасе. Според първоначални оценки това може да доведе до икономии на средства в размер на 250 до 270 млн. евро. Оценката за въздействие върху околната среда и техническото проектиране на двата варианта ще се извърши успоредно и ще завърши до края на 2015 г. Крайното решение ще бъде взето след обсъждане със заинтересованите страни и с Европейската комисия, за да се избере оптималният вариант, който да отчита финансовия, техническия и екологичния фактор.
В случай, че се постигне икономии на средства от АМ „Струма“, те ще бъдат пренасочени към АМ „Хемус“ и тунела под връх Шипка Към момента двата проекта са част от стратегията за реализация на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020 г., но включването им в съответната приоритетна ос, може да стане само след като са ясни точните финансови параметри за изграждане на АМ „Струма“. Европейската комисия приема тяхната важност за България, но за реализацията им е нужен допълнителен финансов ресурс. На този етап националният бюджет не може да се ангажира с допълнителни разходи, но ще бъдат обсъждани и други варианти за финансиране.
„Лично аз, като ръководител на Управляващия орган на ОП „Транспорт“ работих за включване подготовката на АМ „Хемус“ в обхвата на програмата. Благодарение на това в момента имаме проект в напреднала фаза на подготовка. Основната трудност при преговорите с Брюксел е, че ние като държава сме поели категоричен ангажимент да изградим АМ „Струма“ до 2020 – 2022 г., а на този етап за това ще е нужен целият наличен финансов ресурс за пътни проекти на оперативната програма“, обясни министър Московски.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА