ВСС не прие оставката на Петър Петров (Обновена)

Петьо Петров – Еврото, който до скоро ръководеше Следствения отдел към Софийската градска прокуратура подаде оставка. Това съобщи главният прокурор Сотир Цацаров в началото на днешното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Цацаров обясни, че тази сутрин е получил молбата на Петров за напускане на съдебната система и предложи точката да бъде включена в дневния ред на днешното заседание.

Молбата на Петров е да бъде освободен, считано от датата 5 април, т.е. да се спази 30-дневното предизвестие.

Петров обясни пред БНР, че мотивите му били лични и решението му няма връзка с проверката, която беше разпоредена от Сотир Цацаров, след решението на Върховен касационен съд (ВКС) по делото "Цонев–Попов–Сантиров". Петров обясни, че решението му да напусне системата било отдавна. По думите му, според социолози и психолози, добре е човек да сменя професията си на 5-6 години, което той сега решил да направи.

Оставката на Петьо Петров предизвика разгорещен дебат сред членовете на ВСС.

Всичко започна с два въпроса на Соня Найденова дали в някоя от комисиите на съвета се разглежда решението на ВКС по делото "Цонев, Сантиров, Попов" и дали главният прокурор ще предостави резултатите от проверката в столичното следствие след изчезването на тефтера по делото "Филип Златанов", съобщиха от „Правен свят“.

Юлия Ковачева постави и трети въпрос - има ли вече резултати от проверката на ВКП във връзка с оправдателните присъди.

Етичната комисия на съвета се била самосезирала веднага, след като станало известно решението на ВКС и била направила запитване до главния прокурор за проверката за действията на следователя Петров, докладва Ясен Тодоров.

Сотир Цацаров добави, че до момента са снети обяснения от Петров, както и от служителите на МВР, ДАНС и прокуратурата, които към оня момент са участвали в планирането и осъществяването на това разследване. Не са снети обяснения само от бившия зам.-главен прокурор Бойко Найденов. Цацаров обеща проверката да приключи в срок и резултатите да бъдат предоставени на съвета.

Той обаче се обърна към колегите си от ВСС с думите, че оставката на Петров няма общо с това дали срещу него ще бъде образувано наказателно производство и че оставката няма да го спаси от разследване.

В залата се чуха възгласи, че може и да не се стигне до наказателно производство, но това не изключва образуването на дисциплинарно такова. Членове на съвета недоумяваха и от бързото придвижване на оставката на Петров, а освен това едно освобождаване с предизвестие ще препятства бъдеща дисциплинарка.

Главният прокурор се ядоса на репликите.

"Оставката е внесена днес, защото прокуратурата и системата имат интерес да удовлетворят тази молба и лицето да не работи в прокуратурата. Всякакви други имиджови измивания "може, трябва" да се провери са опити да бъдат чути от екрана долу", отсече Цацаров, имайки предвид медиите, които наблюдават заседанията на съвета на монитори в друга зала. И отново повтори: "Прокуратурата има интерес да се освободи по най-бързия начин от лицето Петров."

После попита членовете на съвета какво е основанието, при наличие на проверка на Етичната комисия, следователят да не бъде освободен от длъжност.

"Като има толкова отдавна известни факти, защо не е образувано дисциплинарно производство. Не може да му блокираме оставката. Няма да чакам някой да реши, че сега му е дошъл пропагандният момент. Какво да я правя тази оставка, да си я държа в прокуратурата ли?", още повече се ядоса Цацаров.

После влезе в диалог с Калин Калпакчиев, който предложи точката да бъде отложена. Главният прокурор поиска да се посочи нормативното основание за това предложение, а Калпакчиев отвърна, че, макар в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да няма такова основание, това не е пречка ВСС да вземе такова решение. "В ЗСВ няма изчерпателно описание, дори изобщо няма основания, при които едно или друго решение се отлага", поясни Калпакчиев.

Милка Итова настоя Петьо Петров да бъде освободен, защото така щяло да се освободи място за човек, който ще работи.

Накрая Цацаров отправи остра забележка към съвета за двойния аршин и мерилото на членовете му, защото в едни случаи спазват 30-дневното предизвестие, а в други - не.

ВСС отхвърли предложението на Калпакчиев за отлагане, но изненадващо оставката на Петьо Петров не бе приета. За нея гласуваха 12 от членовете на съвета, четирима бяха "против", а двама се въздържаха. Според чл. 38, ал. 8 от ЗСВ съветът приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Факти.бг припомня, че на 3 февруари 2015 г. Петьо Петров, по прякор Еврото подаде заявление за освобождаване и от длъжността на завеждащ Следствения отдел (СО) към Софийска градска прокуратура (СГП). Това се случи, непосредствено след като Върховния касационен съд потвърди оправдателната присъда на бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Веднага е издадена заповед от градския прокурор Христо Динев от същия ден, с която Петров е освободен от поста.

В мотивите към решението си ВКС посочва, че в делото става въпрос „за емблематичен пример на полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение". В молбата си за напускане тогава Петров моли да се извърши „пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем".

Към момента няма информация дали тя е приключила и до какви резултати е довела.

Делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов приключи с окончателното им оправдаване от Върховния касационен съд (ВКС).

В решението си съдът обаче подробно и аргументирано обяснява, че делото е "емблематичен пример" за провокация към подкуп, инсценирана и проведена от следователя Петьо Петров, който в момента е шеф на Столичното следствие, съобщи Правен свят. Делото ще се запомни и със скандалния арест на Николай Цонев на 1 април 2010 г., при който тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го обяви за "абсолютен престъпник" и го постави на колене.

Още по време на разследването, а впоследствие и в съдебна фаза, стана ясно, че по делото има много сериозни данни, че не подсъдимите, а основният свидетел Петьо Петров е бил активната страна в осъществяването на престъплението. Според обвинението е обратното Николай Цонев и Тенчо Попов с посредничеството на Петър Сантиров натискали следователя Петров да "смачка" разследване срещу "длъжностни лица" за договора на военното министерство за закупуване на военна комуникационна система "Странджа 2". За това следователят получил 20 000 евро подкуп.