Синода поиска нов статут на Духовните семинарии

Светият Синод постави на вниманието на министъра на образованието и науката три основни групи въпроси, свързани с: обучението по Религия в българското училище, статута и спецификата на Духовните семинарии като средни специализирани духовни училища за професионално образование и подготовка на свещенослужители за Българската православна църква и въпроси, свързани с обсъждането и приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование.

Това стана на официална среща между  Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и министъра на образованието и науката проф. дпн Тодор Танев.

Бе отбелязано, че в досегашната практика за обучение по Религия в българското училище предметът "Религия" се изучава като СИП и ЗИП и там където е застъпен, се наблюдават добри резултати, според мнението и оценките на педагози, родители и на самите ученици.

През последните години обаче, непрекъснато намаляват групите по Религия и спада броят на учениците и учителите, които работят в областта на религиозното обучение и възпитание на децата в групи по СИП и ЗИП Религия. Това се дължи на неустойчивостта на предмета в учебната програма и на незадоволителното положение и статута на предмета "Религия", който като СИП зависи от много условности и пречки в организацията на обучението и административното обезпечаване на педагогическата работа и се сблъсква с много трудности. Единствено в Русенска област броят на учениците и групите се запазва през последните учебни години, защото само там все още към Регионалния инспекторат по образованието е останал да работи назначеният експерт по Религия, който подпомага процеса на сформиране на групи и педагогическата работа на учители по Религия.

Бе отбелязано, че  за последните 10 години са уволнени или напуснали, преместени и преназначени почти всички експерти към областните администрации и инспекторатите по образование. Светият Синод предложи да се възстанови работата на главния експерт по Религия към МОН и да се назначат към регионалните инспекторати – в поне 6 области, които са центрове на основните региони на страната, по един квалифициран експерт, който да подпомага специализираната администрация на образователното министерство на регионално и местно ниво и да подкрепя процеса по сформиране на групи по Религия, като оказва съответното методическо ръководство и подкрепа на директори, учители, родители и ученици.

Същевременно министър Танев подчерта, че за религиите като задължителен предмет въобще не става и дума. Новият закон за училищното образование и свободата, която той създава за известно адаптиране към всяко отделно училище на учебните програми, биха дали възможност „за по-голяма координация на това, което се изучава в момента и за добавяне на някои нови елементи.“

Проф. Танев добави, че под религия не разбира само и единствено християнската религия, но официално признатите у нас. Това са според него съвременните европейски тенденции, които ще бъдат следвани.

Пред министър Танев бе поставен и въпросът за статута на Духовните семинарии като средни специализирани духовни училища за професионална и общообразователна подготовка. Бе изтъкнато, че досега е изградена една добре работеща система на взаимодействие и сътрудничество между БПЦ и МОН, при която се спазват и изпълняват съответните законови и подзаконови нормативни актове и изисквания и е налице една работеща система за съвместна отговорност при финансирането и издръжката на тези учебни заведения. Светият Синод осигурява издръжката на сградите, разходите за храна и пансионите към Духовните семинарии, а МОН следи за спазването на нормативните изисквания и изпълнението на общообразователните стандарти, като осигурява и издръжката на учителите. През последните години е налице добра координация и взаимодействие между инспекторатите на МОН и Духовните семинарии. Полагат се усилия учебните заведения да отговорят на изискванията за средно общообразователно и специализирано професионално обучение на учениците, които се подготвят за свещенослужители на БПЦ.

Духовните семинарии имат важно значение за БПЦ и за много ученици от български произход от други държави, като Македония, Албания, Молдова и Украйна. През последните години в нашите семинарии идват младежи от тези страни, които принадлежат към историческите общности на българската диаспора и желаят да се обучават, да получават духовно образование и професионална подготовка за православни свещеници, което е свързано с духовните нужди на българските общности и православни общини зад граница. Ето защо Светият Синод се обърна към МОН с настоятелна молба, сегашната система на функциониране на Духовните семинарии да се запази като организация на работата и да не се променя драстично и радикално с оглед на планираните промени на Закона за предучилищното и училищното образование.

Що се отнася до новия Закон за предучилищното и училищното образование, Светият Синод е изложил своята позиция в официалното Становище по тази тема, изпратено на Народното събрание и МОН.

На първо място това е необходимостта от трайно уреждане и законодателно закрепване на мястото и статута на предмета "Религия" като част от основните направления на общото образование и включване на предмета като редовен в програмата за задължителна подготовка на учениците. От сравнителния преглед на европейската практика, в 22 държави това обучение е застъпено, като България е една от малкото европейски държави, в които този въпрос е останал нерешен.

Двете страни се съгласиха, че включването на предмета "Религия" в учебната програма допринася за въвеждане и укрепване на възпитателен компонент в обучението и до възпитаване на духовни и нравствени ценности в процеса на обучението на учениците.

Светият Синод, според своето виждане, предложение и концепция за обучението по Религия, предлага българските деца да имат възможност да избират между два или три модула или профила на обучение по Религия и етика, които съответстват на техните потребности и убеждения, както и на избора и решението на техните родители.

За да се извърши тази промяна, е необходимо да се заложи такова направление "Религия и етика" в основните направления за общообразователна подготовка, за да се предвиди и изработването на Държавни образователни стандарти (ДОС), учебни програми, учебно съдържание и да се включи дисциплината в учебния план.

В тази връзка Светият Синод предложи и министър Танев се съгласи да бъдат продължени контактите и съвместната работа на експерти от двете страни за изработване на конкретни предложения, които да бъдат представени в процеса по изработване на новия Закон.