Няма субективизъм в новите правила за парите на болниците

Всички болници са получили парите си на един принцип. При новите правила няма субективизъм. Принципът е, че те получават до 95%, реално се получават около 92-23 на база съществуващия бюджет, заедно с освободените 170 милиона от резерва. Това заяви  по БНР подуправителят на Здравната каса д-р Димитър Петров.

Според него, болниците които имат много надлимитна дейност, вероятно са получили по-малко пари. Болниците, които нямат „спешност“, получават около 5% по-малко от тези със спешност или около 90% средно годишно от 2014 година.

„От тези пари обаче Надзорният съвет реши, че надлимитната дейност за първото тримесечие, която ще им бъде платена, ще се приспаднат тези пари. По тази причина, тези, които имат много надлимитна дейност, вероятно процентът им е паднал малко повече, средно около 89-90%. На други е по-малко.“

13 милиона лева са отделени в бюдежата на НЗОК за нови дейности. Здравната каса ще заплаща такива дейности само в болници, които са единствени за здравния регион:

„Става въпрос за тези, които са нови за рамките на здравния регион. Примерно област Сливен е нямало някаква пътека, която се изпълнява, се е появил изпълнител, който я изпълнява, това се финансира отделно. Ако обаче там са се появили нови лечебни заведения, или такива, които са си разширили дейността с вече съществуващи клинични пътеки и процедури, парите се разпределят между тях, по простата причина, че пациентите са същите.“

Средствата за лъчетерапия, които не са преведени, най- вероятно ще се получат извън финансирането по новата методика, каза още д-р Петров. Той обясни, че болниците имат най-високи разходи в последите месеци на годината и първите на новата и затова в момента парите, които получават им се виждат по-малко:

„Не, че харесвам много тази методика. Знаете, че не съм ѝ особен фен, но, така или иначе, това е регулацията, която е приета през тази година. Предимството е, че ще има известен дисциплиниращ ефект.“

Специалистът увери, че във всички страни в Европа има листи на чакащите и даде пример с Англия и Франция. Ако новата методика се спазва, според него е възможно хоспитализацията да намалее с около 5% през тази година. През 2014 г. са били направени над 2 000 000 хоспитализации.

Основен проблем пред Касата тази година ще е недостигът за лекарства за онкоболни и за домашно лечение. Очаква се той да бъде около 150 и 160 милиона лева. Това е с 60 милиона лева повече в сравнение с изпълнението за миналата година, обясни Петров:

„Това е, ако не се предприемат мерки. Те ще се предприемат, но вероятно все пак ефектът им ще бъде чак след последните 3-4 месеца на годината. За около 110 -120 милиона недостиг. Общо взето толкова е и останалият свободен резерв. Не можем да предвидим отсега да се използва само за лекарства.“

Най-големият разход за Касата създава навлизането на иновативни лекарствени продукти, но често става дума за псевдоиновации, алармира Петров и обясни:

„Това е някакъв продукт, на който ефектът е с 5-10% по-добър от предишния, а цената му е 5 пъти по-висока. Никоя държава не си позволява да реимбурсира с обществени средства подобно нещо. Това става чрез т. нар. „оценка на здравните технологии“, където се прави комплексна оценка на нов продукт на базата на предишния.“