Пускаме Македония в ЕС само след реформи

България винаги активно и последователно е подкрепяла процеса на разширяване на ЕС и евроатлантическото бъдеще на Македония, но това следва да мине през тежки реформи, част от които са и добросъседските отношения. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на публична дискусия на тема „Предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС“ с участието на Весна Пусич, заместник министър-председател и министър на външните и европейските работи на Хърватия.

„Република Македония е в тежка политическа криза и ние като част от ЕС и като съседна държава сме ангажирани да спомогнем за нейното разрешаване. Като държава-членка очакваме и ще настояваме ЕС също да се ангажира по ясен и категоричен начин в процеса на излизане на македонската страна от политическа криза и установяване на трайна политическа стабилност“, посочи Кунева и допълни, че стабилността на Македония е въпрос и на европейска сигурност.

„От взаимен интерес е постигането на трайна необратимост на геостратегическия избор на страната към ЕС“, каза вицепремиерът.

„Сред основните предизвикателства пред една нова държава-членка е да продължи ефективно процесите на последваща и задълбочена интеграция – както членството в еврозоната, така и членството в Шенген“, коментира още Кунева.

Тя посочи, че докато еврозоната и Шенген са създадени преди присъединяването и предполагат предварително зададени критерии и условия, то за сега изграждащите се нови интеграционни проекти и структури в Съюза България и Хърватия са пълноправен участник от самото им зараждане и имат възможност да влияят както върху тяхната архитектура, така и върху техните цели и функции. Като такива проекти тя изброи Европейския енергиен съюз, банковия съюз, новата политика за дигитална Европа, планът „Юнкер”, новата европейска стратегия за сигурност и европейския дневен ред за миграция.

Трябва да се възползваме от възможността да сформираме тематични регионални съюзи, за да отстояваме взаимните си интереси в ЕС по-добре, заяви тя.

Кунева посочи, че страните на Балканите, които са членки на Европейския съюз, могат да действат заедно по примера на т.нар. Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, и да защитават заедно своите интереси в рамките на Съюза.

„Време е да имаме една голяма политическа цел“, коментира тя. „Трябва да определим приоритетите и да направим план за действие и той да стане факт възможно най-скоро“, посочи Кунева. Тя направи три предложения – миграция и сигурност, общи проекти по плана „Юнкер” и равноправно третиране на страните от региона с останалите държави-членки.

Кунева беше категорична, че България и Хърватия са страните, които най-добре познават Западните Балкани и техните проблеми. По думите й, за нас повече от останалите страни е особено важно изграждането на регион на стабилност, сигурност и просперитет, в който са гарантирани ценностите, принципите и стандартите на ЕС и това е особено актуално в контекста на събитията в Македония.

Хърватският вицепремиер и външен министър Весна Пусич посочи, че за страната й пътят към Европа е означавал не само да принадлежи към една по-голяма общност, а да се изгради съвременна, модерна, плуралистична държава. Тя заяви, че членството в ЕС означава да живееш по стандартите на Съюза и да са развързани ръцете ти, за да окажеш влияние върху тези европейски правила. Пусич също така призова за задълбочаване на регионалните контакти и стабилност в региона.

Вицепремиерите на България и Хърватия проведоха и двустранна среща след публичната лекция, на която бяха обсъдени борбата с корупцията и правосъдната реформа, както и възможностите за сътрудничество по плана за инвестиции „Юнкер”.

България и Хърватия са свързани от вековни културни и исторически връзки. Това е здравата основа, върху която стоят динамично развиващите се в последното десетилетие отношения между приятели, партньори и съюзници в ЕС и НАТО. Това заяви министър Даниел Митов на съвместна пресконференция с Весна Пусич.

Първите дипломати обсъдиха сътрудничеството в региона и актуални въпроси от европейския дневен ред, като потвърдиха, че по много от темите България и Хъвратия имат сходни позиции, които могат успешно да бъдат отстоявани в рамките на ЕС, ако двете страни говорят в един глас.

Даниел Митов изрази своята благодарност за подкрепата на Хърватия за необходимостта, тежестта от миграционния натиск да бъде споделена между всички държави-членки. Абсолютно необходимо е тежестта да бъде равномерно разпределена по ясни критерии, да бъде разпределена отговорността за хората, които в тези тежки времена на юг и на изток от нас идват в ЕС, заяви министър Пусич.

България и Хърватия споделят общата заинтересованост за укрепване на сигурността в региона. Едно от големите предимства на ЕС е възможността страни като България и Хърватия, намиращи се в един и същи регион, без да са непосредствени съседи, да поемат политическата отговорност за стабилността на същия регион, заяви Весна Пусич. Поддържането на регионалния мир и стабилност и присъединяването на страните от региона към ЕС и НАТО, при изпълнение на необходимите критерии, нямат алтернатива, отбеляза, от своя страна, министър Митов.

Необходимо е ясно и категорично ангажиране на ЕС в процеса на излизане на страната от политическата криза и в целия преходен период до установяването на трайна политическа стабилност, която да гарантира запазването на гражданския и междуетническия мир в Македония, както и териториалната цялост на страната, посочи Даниел Митов.

Това ще бъде един дълъг процес, който сме готови да подпомогнем, но отговорността за провеждането на реформи и поддържането на стабилността в Македония остава на политическите фактори в страната, допълни той.

Двамата външни министри се ангажираха да работят съвместно, за да подпомогнат развитието на търговско-икономическите отношения и реализирането на неизползвания потенциал в икономическата сфера.