Силкосия е първият резерват в България

Резерват „Силкосия“ е изключително красива местност, разположена между селцата Българи и Кости в Южна България. Защитената територия се простира в Странджа планина и обхваща части от землищата на двете живописни села. Резерватът се извисява на надморска височина между 100 и 250 метра и съхранява в себе си незаменимо природно богатство. Обявен с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти като „строго охранителна държавна гора „Горна Еленица – Силкосия“ в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха).

Като мотив в документа е записано: „Поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище държавната гора „Горна Еленица – Силкосия“ се обявява за резерват, в който за в бъдеще се забранява всякакво ползване било от гората, било от пашата, било от дивеча, освен за научни цели и с предварително, специално разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти“.

 
"Силкосия" е първият резерват в България и 75 г. съхранява ценно растително и животинско богатство, съобщават от Министерство на околната среда и водите. Той е типичен представител на горско-дървесните съобщества на Странджа. Растителното богатство на резервата „Силкосия“ е значително. Установено е (изследванията на Марков, Анчев и Пеев /1982 г.) наличие на 260 вида висши растения, разпределени в 63 семейства и 190 рода. От тях дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двегодишните - 70. Това представлява 22,6 % от странджанската флора и придава висока стойност на защитената територия. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения.
 
Най-впечатляващи от горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis L.) и чисто източно букова гора с подлес от вечнозелени храсти с относителна първичност. По южните изложения на по-бедни почви се срещат сухоустойчиви формации от благун (Quercus frainetto ten) с пирен (Erica arborea). Наред с представителите на средиземноморската флора тук се срещат евксински и понтийски видове, които придават неповторим вид на съобществата, като странджанска зеленика (Rododendron ponticum), лъжник /странджански дъб (Quercus hartwissiana), понтийско вълче лико (Daphne pontica L.), бетински синчец (Scilla bithinica), мушмула (Mespilus germanica), източен лопух (Trachystemon orientale L.), чашкова звъника (Hypercum calycium) и др.
 
На територията на резервата живеят и доста обитатели от животинския свят, представени от земноводни, влечуги и бозайници. Някои от тях са зелена крастава жаба, жаба дървесница, жълтокоремникът, слепокът, шипоопашатата костенурка и др. От птичите видове се наблюдават авлига, южният славей, сойката, чинка, кълвачи и т.н. „Силкосия“ е дом на около 50 защитени животински вида, някои вписани в списъка на Червената книга на България.

 
От влечугите могат да се видят слепокът (Anguis fragilis) и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus), големият стрелец (Coluber caspius), смокът мишкар (Elaphe longissima), пъстрият (Elaphe sauromates) и вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) – също защитени видове. Много характерни за тези места са шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрената (Testudo graeca) костенурка.
Изключително разнообразнo е и птичето царство. Типични за защитената територия са сойката (Garrulus glandarius), авлигата (Oriolus oriolus), южният славей (Erithacus megarhynchos), малкото черноглаво (Sylvia melanocephala) и голямото белогушо коприварче (Sylvia communis), обикновената чинка (Fringilla coelebs), косът (Turdus merula), различни видове кълвачи, грабливи птици и др.
Животинското богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня (Sus scrofa), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), златка (Martes martes), вълк (Canis lupus) и др.
 
В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на неговата охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.
 
Резерватът е под закрилата на РИОСВ – Бургас, чиито експерти наскоро подготвиха и отпечатаха подробна брошура, в помощ на природолюбители и туристи. За водачи и беседи туристите трябва да се обръщат към екоинспекцията. Беседите се изнасят от експерт по предварителна заявка.

Брошурата е публикувана на Фейсбук страницата на  МОСВ.