Плевнелиев стана Европейска личност на годината за 2015 г.

Европейските държави са изправени пред избор и трябва да вземат вярното решение дали да се ръководят в своите отношения от върховенството на закона, или да разчитат, както и в миналото, на политика, мотивирана от интереси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който беше удостоен днес в Сараево с отличието „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа” за 2015 г.

Най-голямата европейска регионална награда българският държавен глава получи за своите „изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите“.

Международното регионално жури в Босна и Херцеговина връчва престижната награда на личности, които са допринесли за развитието както на своята държава, така и на региона на Югоизточна и Централна Европа. Сред досегашните носители на наградата са президентът на Полша Бронислав Коморовски, президентът на Черна Гора Филип Вуянович и президентът на Хърватия (2010-2015 г.) Иво Йосипович.
„Всяка държава и всяка нация на Балканите може и трябва да даде своя принос за постигането на нашата обща цел – утвърждаването на Югоизточна Европа като регион на мир, икономически растеж и споделени демократични ценности“, подчерта държавният глава.

„Вярвам, че толерантността и мирното съжителство  на различни религии и култури, което процъфтява днес в историческо Сараево, дава пример на света и е част от рецептата за успех на нашия регион“, посочи в изказването си на церемонията президентът Плевнелиев. Държавният  глава припомни, че и българската столицата София, в която една до друга са разположени православна и католическа църкви, синагога и джамия, също дава своя принос през вековете за изграждането на Балканите като регион на мир, толерантност и взаимно уважение. „За всички нас е важно Югоизточна Европа да докаже, че може да преодолява предизвикателствата, различията и кризите и да дава пример за мирно решение на спорните въпроси, за демократична трансформация и ефективни реформи“, заяви Росен Плевнелиев.

„Бъдещето на държавите от Западните Балкани е в семейството на Европейския съюз“, категоричен беше държавният глава и подчерта, че задълбочаването на интеграцията както в рамките на ЕС, така и в региона на Югоизточна Европа е най-сигурният начин за противодействие на дестабилизацията, изолацията и бедността. Заедно 12-те държави от региона обхващат 150 милиона потребители в един бързо развиващ се общ пазар.

Според държавния глава Европейският съюз е най-успешният проект в историята за мирна интеграция между държави и е „двигател“ за разширяване на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. „През 2014 г. нашият регион беше засегнат от безпрецедентни наводнения и успяхме да докажем, че приятелството няма граници и че заедно сме по-силни и че можем да се справяме с общите предизвикателства“, заяви президентът Плевнелиев.

България остава ангажирана и ще продължи да подкрепя както европейската перспектива за всички държави от Западните Балкани, така и задълбочаването на регионалното партньорство. На 1 юли тази година страната ни пое председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и президентът потвърди решимостта на страната ни да реализира три основни приоритета в рамките на своето председателство: постигане на по-добра свързаност на регионалната транспортна и енергийна инфраструктура; укрепване на демократичните ценности, включително свободата на медиите и достъпа до интернет, в подкрепа на гражданското общество; задълбочаване на регионалното сътрудничество в сферата на сигурността и по въпросите на миграцията. В рамките на българското председателство предстои да бъде отбелязана и 20-годишнината от създаването на водещия регионален формат за политически диалог на Балканите.

Пред участниците във форума президентът призова за общ регионален подход при откриването на нови пазари, за привличането на стратегически инвеститори и насърчаването на туризма и производството. „Само заедно можем да гарантираме стабилността и развитието на региона, защото без стабилност не можем да работим за растеж“, подчерта държавният глава. Общите предизвикателства, пред които се изправят Балканите като борбата с тероризма, изолацията, бедността и природните бедствия, също налагат по-тясна интеграция и търсенето на общи решения, заяви още в изказването си на форума президентът Плевнелиев.