Депутатите отхвърлиха антикорупционния закон на Кунева

Депутатите не подкрепиха на първо четене антикорупционния закон на вицепремиера Меглена Кунева. За" гласуваха 101 депутати, "против" – 38, а 72 се въздържаха.

ГЕРБ и Реформаторският блок гласуваха в подкрепа, депутатите от БСП бяха против, а ДПС, АБВ и Патриотичният фронт - се въздържаха. След прегласуване 101 народни представители дадоха положителен вот, 72 се въздържаха и 38 бяха против.

Законът за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, известен като "Закона на Кунева", е част от новата антикорупционна стратегия, приета през пролетта. Той имаше за цел да разшири кръга от хора заемащи висши постове в администарцията, които да декларират имотното си състояние.

Очакването беше с него да се даде знак, че борбата с корупцията ще се води по нов начин и с нов орган. Новото звено ще обедини БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси и отдели от Сметната палата.

След като правителството вече веднъж отхвърли идеята за независим разследващ орган, приемането на закона беше единственият шанс България да демонстрира воля за борба с корупцията. В момента цялата власт по противодействие на корупцията е при главния прокурор Сотир Цацаров, като това стана по силата на споразумение, в което е записано, че агентите на ДАНС и служителите на МВР са изцяло на подчинение на прокуратурата.

Преди гласуването вицепремиерът Кунева защити законопроекта като го нарече добър. „Ако искате да го направите идеален, пожелавам ви успех, ще работя заедно с вас. Това, че не сме намерили идеалния начин за решаване на проблемите, нека да не пропускаме шанса да направим доброто, а този закон дава тази възможност”, заяви тя.

„Дори и лошият закон е по-добър от нищо. Ако непрекъснато подозираме, че този закон ще бъде изкривяван това няма да доведе до положителен край”, добави Кунева.

Излезте и кажете: „шубе ме е, притеснява ме това бюро. Недейте да хулите хората”, заяви Радан Кънев като призова депутатите да не крият страха си от разследване на корупцията, имущественото им състояние и връзките с бизнеса.

По време на дебатите по законопроекта, депутатите заявиха, че Антикорупционият закон дава инструмент за политическо изнудване. Критики по него се чуха не само от опозицията, но и от депутатите от Патриотичния фронт и АБВ.

Според лидера на БСП Михаил Миков антикорупционният закон на Кунева е рекетьорски инструмент на правителството.

„Така нареченият антикорупционнен закон на Кунева няма сериозни аргументи. Не беше предложен след сериозен анализ защо до сега функциониращата система, създадена със същия патос структура за конфликт на интереси, стигна до един скандал, свързан с една персона с едно тефтерче”, заяви той. Според него той не разполага с анализ какво до сега от дейността на Сметната палата дава основание механично да се вземат функциите по регистъра и да се сложат в този закон. „Няма грам аргументи какво от прословутата структура БОРКОР, в която се изсипаха много български и европейски пари, не сработи, а механично вземаме онази функция от там и я слагаме тук”, коментира Миков. 

"Парадоксално е, че Националното бюро ще бъде назначавано от Министерски съвет, което според анализатори е подчертано противоречиво, имайки предвид, че основният фокус на мерките, заложени в законопроекта, е борба с корупцията по високите етажи, именно на ниво изпълнителна власт. Назначаването на едноличния орган от президента по предложение на Министерски съвет категорично не създава усещането за равно отдалеченост на Националното бюро от останалите институции.  Този едноличен орган поставя много въпросителни относно качествата на човека, който ще го ръководи, като най-важното от тях е дали той е носител на партийна или политическа принадлежност", заяви Светослав Белемезов от АБВ.

Законопроектът, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен не по-рано от три месеца след отхвърлянето му и само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите.