София - град на високите технологии и на европейския туризъм

София град на високите технологии и на европейския туризъм. Това е визията за София на кандидата за кмет на Столична община и водач на листата за общински съветници от листата на ПП „Движение за права и свободи“ Андрей Георгиев. Нея той разви в интервю за Факти.бг.

Каква е визията Ви за София, ако спечелите изборите за кмет?

В едно изречение -  София град на високите технологии и на европейския туризъм. Защо град на високите технологии? София има много добра предпоставка да се развие в този отрасъл. Тук са разположени много големи аутсорсинг компании, много колцентрове, оптичната инфраструктура на София е много добра. Аз съм запознат, тъй като съм се занимавал с информационни технологии като собственик на „Люлин нет“. Всички предпоставки са да се върви в тази посока. Когато хората имат препитание и са добре финансово, градът ще тръгне нагоре. Аз мисля, че това е една от посоките, в която може да се намери работа за тези хора. Младите да се развиват в IT сферата.

Но, в България има недостиг на IT специалисти. Какво е Вашето мнение?

Образованието трябва да навакса. Проблемът е, че индустрията дръпна нагоре рязко, а ВУЗ-овете не бяха готови. За съжаление през годините висшите учебни заведения много свалиха нивото на обучение. Дори и престижни университети, като че ли не обръщат внимание на доброто преподаване, а станаха бизнес - предприятия. Дори да има сто специалности, дори всеки университет да има софтуерно инженерство и програмиране, и информационни технологии, е важно какво студентите научават при дипломирането си. Моето мнение е, че те се обучават най-добре в практиката. Когато постъпят на работа, дори на по-ниска позиция, но имат желание, бързо биха навлезли в професията. Нещата ще дойдат от само себе си, когато администрацията на града е подчинена на тази визия. Когато бизнесът комуникира с администрацията, се слагат доста спънки. Специално за IT компаниите да се създават всички условия за тяхното развитие и работа.

В какво се изразява по-конкретно програмата ви в подкрепа на  IT сектора?

Не искам нищо по-специално освен да им влизат в положение и да им помагат в диалог. Проблемът е в отношението на чиновниците не само към бизнеса, а към гражданите. Знам, че звучи много общо, но отношението на администрацията наистина е голям проблем. Дори достъпът до комуникационната инфраструктура на София, която е общинска – там човек, ако трябва да чака етапния ред за достъп, ще му ”порасне брада”. Затова много от компаниите в телекомуникационния сектор влизат в телекомуникационната инфраструктура без да са извадили всички надлежни документи. Тук не говорим дори за разрешителни за строеж, бюрокрацията е до там, че са необходими за всеки един кабел. Тук нещата трябва да се преобърнат коренно. Не може заради такова дребно нещо да има разрешително за строеж.

В България отдавна се говори за електронно правителство, но това не се довежда докрай. Не зависи ли това, за което говорите и от общата нагласа в държавата? За София какво може конкретно да се направи в тази посока, след като не се е случило като цяло?

Във всички случаи електронната услуга за граждани трябва да бъде в добра комуникация с тази, която е заложена в е-правителството. В София много повече услуги могат да се предлагат онлайн. За момента най-популярната е да си запишеш детето в детска градина и дотам. Нищо друго не можеш да свършиш през интернет. Всичките разрешителни – тротоарно право, информация и подаване на документи за конкурси и други – не могат да се подадат по електронен път. Това е въпрос на национална стратегия, но Столична община може да пусне много по-голяма част от услугите онлайн.

Кои са проблемите на София в момента, кои трябва да бъдат решени. Във Ваши интервюта заявявате, че настоящият кмет Йорданка Фандъкова е със слаба ръка?

София върви напред не заради кмета на София. София върви напред заради бизнеса и хората в този град. Градът си се развива през тези години на прогрес, независимо от това дали има визия за него или не. Тук идват хора, тук има бизнес и препитание. Има ли хора – винаги има прогрес. Но Фандъкова, наистина като че ли решава проблемите на парче, трябва да посочи точната визия. Визията „София – зелен град“ не комуникира с реалността.

София трябва да бъде заложена като град на високите технологии, промяна на отношението на администрацията, въвеждане на повече електронни услуги за гражданите, доразвиване на инфраструктурата. Тук не говоря само за пътната, но и за социалната и образователна инфраструктура. Трябва да има и социализация и интеграция на малцинствата, което е огромен проблем.

Как виждате интеграцията на ромското население? Как ще коментирате и проблема  с бежанците в София?

Проблемът с ромите е много голям – тези хора нямат никакъв шанс, докато не бъдат образовани. Трябва да се наблегне на образованието, оттам те ще имат и работа. В тези райони трябва да има социални програми за работа. В момента има такива, но те са крайно недостатъчни. Самите роми за съжаление не възприемат нуждата да бъдат образовани. Тук се къса нишката – в това да бъдат убедени да учат и че ако учат, ще работят и ще бъдат полезни за обществото и за себе си.

Трябва ли да живеят в гета?

Във всички случаи е по-добре да излязат от гетото. Тях, ако ги питате, ще видите, че и те не искат да живеят в гетото. Но там им е по-лесно, защото комуникират със също толкова необразовани хора, колкото и тях самите и нещата се случват по-лесно. Но да кажем, че ще извадим ромите от гетото като Тодор Живков – няма как да стане. Пътят е много дълъг и той минава през образованието им.

Колкото до бежанците трябва да се предприемат много по-строги мерки срещу трафикантите. Обществото, като че ли малко се е наплашило от бежанците, а те не са лоши хора, не са криминални субекти, не са терористи, не от хубаво са дошли тук. Знаете, че сами деца пътуват – трагедията е огромна. Когато бях на посещение в един от регистрационно - приемателните центрове в Овча купел видях, че  те са затворени при наистина ужасни условия. По 7-8 души живеят в стая от 5 кв.м. Представяте си за какво става въпрос. Коридорите са пълни с деца. Едно дете да се зарази с грип, всичките започват да кихат. Много е трудно, но в крайна сметка мисля, че европейците трябва да им помогнем.

Икономиките, които помагат на бежанците получават шанс за развитие. Имигрантите няма да бъдат в тежест, те ще работят, ще се социализират и ще бъдат от полза.

Ще видите, че държавите, които се насочиха в тази посока, техните икономики ще задържат темпа на развитие или ще тръгнат нагоре. Съжалявам, че някои от бежанците – интервюирани след като са минали през България – предпочитат да се върнат в Сирия, но не и да живеят в България.

От друга стана напълно осъзнавам и позицията на обществото ни. Няма пари за пенсионери, няма пари за нищо, за социални плащания, а трябва да храним бежанци. Да ви кажа – не ги храним много добре и не се грижим за тях много добре.

Може би точно така се отнасяме и към пенсионерите. Всичко опира до пари – парите няма да дойдат от друго, освен от работеща икономика. За да не говорим гръмки фрази за работеща национална икономика, отново се връщам към София. Градът расте постепенно, има хора, които създават т.нар. покупателна способност. Макар и със сравнително ниски на база европейски доходи, София е единственият град, в който има все пак някаква покупателна способност.

Трябва да бъдат създадени по-добри условия за бизнеса. Не искаме на всеки, който иска да направи предприятие, да му подаряваме общинска земя, не говоря за подобни неща. Трябва да има прозрачност при конкурсите. София е голям стопанин, има страшно много терени, които пустеят и не се управляват добре.

Аз ще се върна отново към конкурсите, които в някои райони тръгнаха, а в други не. Получи се така, че голяма част от собствеността на града – която в терени може да даде поле за работа на бизнеса и да носи доходи на общината – всички конкурси са стопирани или не са подготвени добре документите за тях, или пък се обжалват, или пък самият район няма административен капацитет или желание да ги проведе...

Районните кметове съвсем не са маловажни при управлението на общинската собственост. Тук е ролята на кмета на града да ги натиска и да изисква от тях. Големи са възможностите за развитие на общинската собственост.