Български астрономи засякоха рядък космически обект в галактиката Андромеда

С помощта на телескопите в НАО Рожен екип от български астрономи проследява избухване в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER, които на 13 януари т.г. откриват явлението, което първоначално се предполага, че е класическа нова – около 15 такива се наблюдават в Андромеда годишно.

Учените ни откриват, че то не е класическа нова, а много по-рядък обект, т.нар. „червена нова”. Откритието предизвиква силен интерес и в българската колаборация постепенно се включват 20 астронома от 9 държави.

Класическата нова е избухване, породено в система от две звезди, една от които е бяло джудже (изключително плътен и горещ малък обект). Все още не е ясно обаче как се образуват червените нови. Най-популярната теория е, че са продукт на сливането на две близки звезди с обща атмосфера. За разлика от класическите нови, при червените такива повърхността на разширяващата се обвивка става по-хладна и почервенява с времето, откъдето идва и наименованието им.

Спешно сформиралият се интернационален екип, координиран от българския докторант по астрофизика в Софийския университет Александър Куртенков, печели наблюдателно време на 9 телескопа, включително на 6-метровия БТА (Русия) и на най-големия оптичен телескоп в света – 10.4-метровия GTC (Испания). Печеленето на наблюдателно време е случай, в който големите международни обсерватории отдават съоръженията си за научните цели на индивидуални или група от астрономи, но само след предварително одобрение на важността на изследването им.

В края на февруари учените съобщават откритието си в The Astronomer’s Telegram – сайт за кратки съобщения между професионални астрономи. Пълните наблюдения за първите 3 месеца от избухването са публикувани през юни в престижното издание Astronomy & Astrophysics (Kurtenkov, A.; Pessev, P.; Tomov, T. et al. 2015, “The January 2015 outburst of a red nova in M 31”, A&A, 578, L10).

Междувременно конкурентни екипи извършват наблюдения с 2-метровия Ливърпулски телескоп и дори с космическия телескоп Spitzer. Наблюденията продължават в инфрачервени лъчи с 2.5-метровия Nordic Optical Telescope, защото обектът вече е прекалено слаб, за да бъде засечен и анализиран отново с българските инструменти.

Първата известна червена нова е наблюдавана през 1988 г., също в Андромеда. В нашата галактика е имало такива избухвания през 1994 г., 2002 г. и 2008 г. Заедно с избухванията в галактиките M85, M99 и M101, досега са регистрирани само около 10 такива нови. Поради това новооткритият обект е изключително ценен за изучаването на физиката на червените нови. Изследване, публикувано през 2015 г. твърди, че новата от 1670 г. в съзвездието Лисичка също принадлежи към този рядък клас.

"В първите си дни от избухването, когато M31N 2015-01a беше най-ярка, тя беше около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2.5 милиона светлинни години от нас, изглеждаше около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око. Впечатляващото е, че в следващия месец температурата на повърхността й падна от 7200 до 4100 градуса по Целзий, а наблюденията от септември показват, че вече е още по-ниска – достатъчно, за да се образува прах. Продължавам изследването на този интересен обект с помощта на проф. Тома Томов (UMK, Полша) и д-р Петър Песев (IAC, Испания)". – споделя за откритието младият астроном Александър Куртенков.

В България действа една от водещите групи в света в изследването на нови извън нашата галактика. Александър Куртенков е част от групата, която наблюдава главно с телескопите на Роженската обсерватория. Екипът, ръководен от доц. Евгени Овчаров (СУ), е открил над 20 нови в галактиката Андромеда от 2004 г. досега.

Александър Куртенков е роден през 1991 г. в Пловдив. Завършва средно образование в ЕГ „Пловдив”, през което време 3 пъти печели сребърен медал за България от Международната олимпиада по астрономия. Завършва астрофизика в Софийския университет, където в момента е докторант. От 19-годишен работи като оператор на 2-метровия телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Към 2015 г. е съавтор на 5 реферирани статии в научни списания и 20 астрономически телеграми.