Предизвестеният крах на зимния туризъм в България

По данни на Комитета на регионите на Европейския съюз най-богатите общини в Европа, с под 1% безработица, са алпийските. Тоест тези, които развиват зимен туризъм. За разлика от тях, планинските общини в България, освен че са най-бедните в страната, са най-бедни и в целия ЕС, пише в обширен коментар вестник "Труд".

С малки изключения безработицата там е над 15%, има нулев ръст на инвестиции, налице е обезлюдяване, а останалите да живеят там са с най-ниски доходи на глава от населението. Въпреки уникалните природни дадености, условия за развитие на зимни спортове, термални извори, самобитна национална кухня и заявени инвеститорски интереси в тези общини нищо не се случва.

Причината, която обрича над половин милион души от планинските региони на бедност и мизерия, е тотално сбърканата политика на Министерството на околната среда и водите и нескопосаното законодателство в сферата на опазване на околната среда и туризма.

Въпреки твърденията, че нашите закони са хармонизирани с европейското право и ние сме длъжни да се съобразяваме с регламентите и директивите на Брюксел, у нас е създадена непоносима законодателна и административна среда. Това предопределя, че всеки проект в българските планини е обречен на провал. За разлика от нас, в другите страни членки не е никакъв проблем изграждането на ваканционни селища, лифтове, ски писти и друга спортна инфраструктура. Годишно в Алпите, Доломитите, Карпатите се подменят и изграждат стотици нови лифтове и писти. Правят се нови ски зони в Македония, Румъния, Сърбия, Чехия. Дори и Турция активно развива зимен туризъм, като в момента в източната част на страната едновременно се строят четири курорта.

Виновникът за блокажа
на зимния туризъм у нас е Министерството на околната среда и водите.

Преди повече от две десетилетия Министерството на околната среда и водите бе създадено с функция опазване на чистотата на въздух, води и почви, съхранение на природата, здравето на хората и създаване на предпоставки за развитие на икономиката. За жалост от самото начало, вместо да изпълнява основните си задължения, ведомството се е фокусирало приоритетно върху изпълнение на програми, свързани с биоразнообразието. Това, разбира се, не е лошо, но под претекста „защита и съхранение на флора и фауна“ се харчат стотици милиони евро от фондове и от държавния бюджет с много съмнителен ефект. Средствата се усвояват от няколко „зелени“ неправителствени организации, сраснали се с администрацията на МОСВ, създавайки предпоставки за корупция на всички нива. Фрапантните случаи за многомилионно финансиране на кампании за червеногуши гъски, лешояди, лалугери, костенурки, изнесени от вестник „Труд“, са ярко доказателство за колаборацията между МОСВ и тези организации.

Основната жертва е зимният туризъм.

Блокирането на този дял от икономиката, който може да носи стотици милиони приход, е по няколко направления.

Първото е противоречията между законите - едни дават възможност за инвестиции, а други ги спират. Второто е липсата на координация между Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и Министерството на туризма, която води до хаос в нормативната уредба. Така наречените съгласувателни процедури между отделните ведомства са само формален акт на администрацията.

Пример в това отношение са плановете за управление на националните и природните паркове. В тях са най-добрите места за развитие на зимен туризъм и спортна инфраструктура. Тези планове се възлагат, финансират и одобряват от Министерството на околна среда и водите и Министерския съвет. Другите министерства, освен формално участие във Висшия експертен екологичен съвет, нямат никакво влияние върху изработването на плановете.

Новите планове за Пирин, Рила и Витоша са разработени от авторитетни научни колективи, но в момента са блокирани от МОСВ и се очаква да бъдат осакатени от чиновниците в министерството, за да се угоди на така наречените природозащитници. Това вероятно ще доведе не до развитие, а дори до упадък на зимния туризъм.

Министърът на околната среда и водите
има по-силно влияние върху икономиката от парламента, правителството, президента и общините, взети заедно.

За подпомагане на дейността му са създадени безброй комисии и съвети в МОСВ, които са се превърнали в място за разпределение на различни лобистки интереси. Такива са Висшият експертен екологичен съвет и специализираните комисии към него. Те одобряват или отхвърлят проекти, подложени на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка. Има още - Съвет по водите, Съвет по биоразнообразие, Съвет по климата, Комитет за наблюдение на оперативните програми, който е органът, разпределящ парите от еврофондовете.

Всичките изброени структури, със съдействието на МОСВ са окупирани от зелените активисти, които в зависимост от интересите си приемат или отхвърлят даден проект. Влиянието им е толкова силно, че те определят политиката и приоритетите на цялото ведомство, превръщайки министъра в свой заложник.

Публично е известно, че зелените НПО, освен с източване на европрограми, се финансират и от чуждестранни донори. Те са основно от страни, които се явяват конкуренти на българския зимен туризъм. По тази причина са особено яростни и негативно настроени към всяка възможност за развитие на зимния туризъм в България.

Фрапиращ пример за вредите върху него от саботажа на тези организации е Банско. Въпреки увеличаващия се ежегодно интерес към ски зоната от български и чужди туристи и очевидната необходимост от втори кабинков лифт, вече осем години това не се случва. Защо ни е нужно Министерство на туризма, което няма никакви правомощия, като всъщност министър на туризма е не Николина Ангелкова, а шефката на ековедомството Ивелина Василева.

Нима в МОСВ не виждат репортажите в електронните и печатните издания за огромните опашки пред единствения кабинков лифт в Банско. Защо трябва да се допуска стотици чужди туристи да си тръгват разочаровани, вместо догодина отново да се върнат и да оставят парите с тук.

Какъв министър трябва да си, ако обричаш 500 000 българи, живеещи в планинските райони, на мизерия и бедност и лишаваш държавата от огромни приходи, за да угодиш на петдесетина души, хрантутници от европрограми?