ВКС образува тълкувателно дело за шофиране без книжка

Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело за шофиране без книжка, тъй като в съдилищата в страната съществува различна практика, съобщиха от ВКС. 

Делото разглежда проблеми по приложението на чл. 343в от Наказателния кодекс. Става въпрос за това дали, ако веднъж са те хванали да караш без книжка и си бил наказан по административен ред, а след това в срок до една година отново шофираш без свидетелство за правоуправление, може да ти бъде търсена наказателна отговорност, ако постановлението не ти е било връчено, а само се приема за такова по силата на законова фикция.

Чл. 343в ал. 2 от Наказателния кодекс предвижда, че "който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 500 до 1200 лева".

Приложението му не поставя проблеми, когато наказателното постановление, с което е санкциониран първият случай на шофиране без книжка, е връчено на нарушителя. Усложненията възникват, когато той не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Тогава това се отбелязва върху наказателното постановление и по силата на чл. 58 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Именно тази фикция за връчването създава проблеми в приложението и на чл. 343в от НК.

Поставя се въпросът дали деянието по този текст е осъществено от субективна страна, ако наказателното постановление се приема за връчено въз основа на фикцията в чл. 58 ал. 2 от ЗАНН.

В постановените съдебни актове се наблюдава противоречиво становище на съдиите в страната относно въпроса: осъществено ли е от субективна страна деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, в случай че наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН? Нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, която приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. За да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки – нарушителят да не е намерен  на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. При връчване на наказателното постановление при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН задължение на административнонаказващия орган е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление.

Противоречивата съдебна практика може да се обособи в две основни групи актове и две подгрупи. В първата група са актове, в които се приема, че връчването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да обоснове субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.                                                      

В подгрупа могат да бъдат обединени актовете, в които се приема, че фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да се използва в наказателния процес, но субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК подлежи на доказване с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Втората група съдебни актове са тези, в които се приема, че връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН може да обуслови субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. В подгрупа са актовете, в които се изследва редовността на връчването на наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и след като се установи, че процедурата за това не е спазена, подсъдимият се признава за невиновен поради липса на субективната страна и/или на елемент от обективната страна от престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от НК.        

Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 24.03.2016 г. от 13.30 ч. в Конферентната зала на ВКС.