Ножицата между бедни и богати се разтваря още повече

Дялът на нископлатените работници се увеличава спрямо миналата година. През второто тримесечие на годината заплатите на нископлатените работници се задържат и при тях няма ръст, докато се отчита увеличаване на заплатите на високоплатените работници. Това гласят данните от поредното тримесечно проучване за издръжката на живот на КНСБ.

Синдикатът провежда изследването си вече 26 години. Т.нар. група на бедните намалява, но това не означава, че домакинствата са подобрили икономическото си благосъстояние, защото те все още са в изоставащата група, обясни по БНР Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания.

По думите й, излизането от капана на бедността с ниски трудови възнаграждения е много труден и дълъг процес, а преминавайки в по-горна група хората продължават да се самоограничават. Около две трети от домакинствата в България живеят с доходи под необходимите средства за издръжката на живот. 46 на сто живеят между линията на бедност и издръжката на живота, която за миналото тримесечие е между 500 и 600 лв. на член от домакинство.

Храните и другите стоки от първа необходимост ще поскъпват през следващите шест месеца, прогнозира икономистът Цветослав Цачев. Според него българската икономика може да отбележи ръст от максимум 2-3 % при благоприятен развой в Европа, което е много над средноевропейското равнище. Доходите обаче ще останат много ниски, допълни Цачев:

„Защото секторът на услугите, който на практика представлява половината икономика, е в много по-ниско ниво на заплащане, отколкото е средното. България е една от страните в Европейския съюз, която има най-силен растеж. Но по отношение на реалните доходи ние много изоставаме. Един порочен кръг на бедността.“

Цветослав Цачев прогнозира, че банковият сектор в еврозоната ще преживее мини криза, но тя няма да се отрази върху българските банки. Причината е, че те се финансират основно от български източници, което ги прави защитени от сътресения в Европа:

„Това е разликата ни с 2008 година, когато българските банки разчитаха много на чужд ресурс. Когато той изчезна, когато стана скъп, това доведе до пренасяне на кризата в България по отношение на кредитирането. Сега сме защитени в много голяма степен.“

Британският референдум за излизане от ЕС вероятно ще се отрази негативно на всички икономики, с които България търгува, смята експертът: 

„Кризата, която се очертава, ще се пренесе – ще има по-малко потребление в Европа. Насилието, което наблюдаваме, ще се отрази и върху потребителското доверие, и върху инвестициите.“