350 млн. лв. ще бъдат използвани за модернизация на българската наука

350 млн. лв. от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъдат насочени към развитие на българската наука. С парите ще бъдат изградени и усъвършенствани четири Центъра за върхови постижения и осем Центъра по компетентности. Това обяви днес в БАН вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева на представянето на насоките за кандидатстване по първите две процедури чрез подбор на проектни предложения по приоритетна ос 1: „Научни изследвания и технологично развитие“. „Първият вид центрове ще са насочени към фундаментални научни изследвания. В тях ще работят повече от 70 нови изследователи по над 40 съвместни проекти с бизнеса.

Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука. Според насоките в тях ще работят повече от 100 нови изследователи по над 110 проекта с частния сектор“, добави министърът. Центровете за върхови постижения ще бъдат оборудвани с по-скъпа научна апаратура и за тяхното построяване и обзавеждане ще се дадат 200 млн. лв. В същото време проучванията сочат, че всеки лев, инвестиран в наука, се връща 20 пъти в икономиката на държавата.

В насоките за кандидатстване е записано, че изследователите в новите структури ще правят наука в четири основни тематични области - Мехатроника, Информатика и информационни и комуникационни технологии, Индустрия за здравословен живот и био-технологии, както и Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.  Кунева обаче увери, че всяка има 32 подразделения, обхващащи всички области на българската наука.

С проекти за създаване на центрове ще могат да кандидатстват научно-изследователски институти, висши училища и/или техните основни звена, Българска академия на науките, Селскостопанската академия, публични и частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел и/или иновационни клъстери. Според вицепремиерът най-добрият вариант за тях ще е да кандидатстват като консорциуми. „Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентности са израз на концентрация и синергия. Основните инструменти, които фокусират научноизследователските дейности, създават критична маса по стратегическите приоритети и осигуряват пряка връзка със секторите на бизнеса и публичните политики, ще бъдат центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Бизнесът ще може да участва като асоцииран партньор на центровете. Важно уточнение, е че при тези проекти не се изисква съфинансиране от страна на бенефициентите. Безвъзмездната финансова помощ е в размер до 100 % от общите допустими разходи“, добави още Кунева. Министърът обърна внимание и на контрола върху проектните предложения, като каза, че всички учени трябва да са поставени в равни условия и да спечелят най-добрите от тях.

В насоките за кандидатстване е записано още, че ще се финансират изграждането на нови или модернизиране на същестствуващи изследователски инфраструктури, закупуване или обновяване на оборудването в тях, провеждане на науни изследвания в приоритетните области на ИСИС и въвеждане на нови методи за изследване и обучителни методи в центровете. Освен това средства могат да се насочват към провеждане на специализации във водещи научни центрове в чужбина на висококвалифицирани специалисти и изграждане на стратегически партньорства и съвместни научноизследователски програми с водещи европейски научноизследователски центрове. Срокът за подаване на документи е 23 януари 2017 г.

На срещата присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Красимир Киряков, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, както и представителите на научната общност и бизнеса.