България чества празника на своя небесен покровител

На 19-ти октомври православната църква отбелязва паметта на небесния покровител на българския народ – св. Йоан Рилски Чудотворец. Това съобщиха от Светия синод.

По традиция в навечерието на празника в основания от него манастир – Рилската св. обител, се извършва всенощно бдение, на което присъстват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина. А на самия 19-ти октомври се отслужва празнична света Литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, както и многобройните храмове посветени на Рилския светец.

Преподобни Иван Рилски се родил през 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Йоан започнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Подтикнат от желание за подвиг, Йоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен.

Приел монашество, но не останал за дълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения.

Преподобният Йоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години.

Чудотворец, молитвеник, познал Бога чрез непрестанна молитва, пост и въздържание, св. Йоан възпитал у народа крепка вяра, нелицемерна любов и надежда.

Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, за да се види с рилския светец. Свети Йоан обаче отказал да се видят лично, но провел разговор с монарха.

Преди успението си св. Йоан се отделил в пещера, за да може преди края на живота си да се отдаде на пълно съзерцание и молитва. Единственото, което е останало от св. Йоан Рилски е неговият Завет, който повече от 1000 г. служи като пътеводител на монаси, а и на всички нас.