Всеки българин с чип в средата на 2013 г.

Започва работа по изграждане на система за електронното идентифициране на българския гражданин. Това съобщи Валери Борисов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Административен капацитет” /ОПАК/.  Идентификацията ще е по желание на българина.

На картата с чипа още бъдат генерирани трите имена и ЕГН. Картата се криптира и се получават някакво числа от 10 цифри, така че по обратен път недоброжелатели да не могат да извлекат какво стои зад този код.
С чипа при достъп до компютър може да се получи по всяко време достъп до  административна услуга по електронен път. Идентифицирате се пред съответната администрацията и това е достатъчно. Днес как става идентифицирането у нас – примерно искате някаква услуга от община или агенция и те ви казват дайте си личната карта, този процес се измества от картата с чипа, която се пъха в карточетеца.

Добавянето в картата  на електронен подпис ще е по желание.
„Има идея да се добавя и здравната информация, която ще дава съответната карта, но тепърва с колегите от Министерство на здравеопазването трябва да уточняваме дали ще е задължително, както и каква част от здравната информация ще се качва на този електронен носител”, поясни заместник-министър Борисов.

Проектът е предвиден засега да действа само в рамките на България, така нареченото трансбордер идентифициране е дебат, който тече в ЕС.
„Миналата седмица бях на съвет на министрите и това не е решен проблем на европейско ниво. В момента какво се случва, има двустранни споразумения с признаване на електронната идентификация. Например между Естония и Португалия, седнали са и са се разбрали при какви условия да ползват електронната идентификация, но това е частичен подход. Генералният подход е на европейско ниво да бъде разрешен проблемът, което до края на годината ще стане факт, според колегите от Брюксел”, заяви Борисов.

Ние в това отношение също сме малко изостанали. Примерът, който се дава е Естония.
„Естония е хубав пример, но пък те са направили известен компромис със сигурността при идентификацията. Другият пример е Германия, която е в другата крайност – те робуват на върховата сигурност, усложняват се излишно, според нас, системи, и за това  повече средства са необходими. Нашият проект ще е нещо междинно”, заяви Борисов .

До края на юли тази година теоретично трябва да приключи избора на фирма – изпълнител, а цялостният проект, ако няма обжалване, да бъде факт в средата на 2013 година, смята Борисов.

Амбициите за електронното правителство

У нас министрите също ходят без бумаги и тефтери, има такава система за провеждане на електронни заседания на Министерски съвет, и вече заседанията са безхартиени, похвали се Борисов.
„Моите амбиции са скромни, животът на всички нас да стане по-лесен, ако може да комуникираме по-малко лице в лице с администрацията, още по-добре, ако може администрацията да не изисква от нас данни, с които вече разполага, още по-добре, ако мога да си платя задълженията към държавата по електронен път, още по-добре, ако мога да се кача в градския транспорт с предплатена карта, на която са моите билети, още по-добре”, заяви Борисов.

За следващия програмен период нашите амбиции са хората от малките общини да станат част от дигиталното общество. Без да има тръбата, по която да тече вода, хората ще останат на това ниво, в момента, в който изградим дигиталните магистрали до малките населени места, кръгозорът им се отваря, смята той.

Зам.-министърът представи идеите за електронното управление, като развитието му се финансира по ОПАК. Проектът за развитие на електронната администрация включва 5 основни дейности, които трябва да дадат първите си резултати още през декември тази година. За развитието на електронното управление и интернет страната ни планира да поиска от Брюксел 4,1 млрд. лв. за следващия програмен период.

Борисов изрази задоволството си от избор на изпълнители за е- правителството, като подчерта, че това са утвърдени български компании. Според него това е и първият проект от такъв мащаб – 18 милиона лева, който не е обжалван.

В информационните комуникационни технологии за периода 2014 – 2020 година се предвижда широколентов достъп до интернет и в слабо населените места, за което са необходими значителни средства от 2 250 000 000 лева, за които България ще убеждава ЕК.
Широколентовият достъп ще бъде по програма  Регионално развитие.

Когато си  говорим за следващия програмен период на нас ни трябват пари за подновяване на инфраструктурата, каза Борисов.
По ОПАК ще бъдат така наречените меки мерки – електронни услуги, трансформация на администрацията и т.н.

Лилия Борисова, председател на Съвета по административна реформа, съобщи, че до края на тази година ще стане факт комплексната административна услуга. В комплексната административна услуга влизат 10 от над 200 услуги, свързани с малкия и среден бизнес.
Това, което Министерство на транспорта ще направи, за да улесни колегите от Министерски съвет, както и всички останали администрации, е чрез връзката на националните регистри комплексните услуги да могат да използват тази връзка и да получават данните, които са необходими за предоставяне на комплексната услуга по електронен път, което ще става по-бързо и по-удобно, каза заместник-министърът на транспорта Борисов.

Секретарят на съвета по административната реформа Лилия Борисова съобщи, че предстои въвеждането на нов модел за заплащане при висшите служители в държавната администрация, като целта е заплатите на премиера, президента и председателя на Народното събрание да са най-високи заради големите отговорности.

Милена Милева координатор на проекта на „Ефективност, отчетност и координация в съдебната система” акцентира и върху създадената  възможност за осъществяване на видео конферентни връзки в съда, както трансгранични, така и между отделните институции и вещи лица. В тях няма ограничение за участие на лицата, могат да бъдат представяни и документи, за да се запознават отделните страни по процеса. По проекта се предвижда такива конферентни връзки да се осъществяват от апелативните съдилища.

Моника Димитрова, директор на дирекция и ръководител на Управляващия орган на ОПАК заяви пред журналисти, че от януари до юни тази година са договорени 50 милиона лева по 59 договора , което е повече от договорените плащания през 2011 година. Има решение да бъдат отворени две процедури по подприоритет 2.2 „Компетентна и ефективна държавна администрация”, една за централните и областните администрации и втора – за общинските администрации. С това до края на годината ще бъдат обявени още 7 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата.
Представителят на ЕК Филип Хат, началник на отдел „Румъния, България, Малта” в главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на ЕК, който присъства на форума, е подчертал, че това е изключително важна стъпка.
Пример за добри практики в административните проекти са общините Баните, Шумен, Ихтиман, Бобов дол, каза още Димитрова.