Защитени зони опазват птичите колонии в България и Румъния

Предложението за създаване на три трансгранични комплекса от влажни зони, изготвено от международната природозащитна организация WWF в края на миналата година, е официално прието от министерствата на екологията на България и Румъния. Следващият етап е разглеждането му от секретариата на Рамсарската конвенция и окончателното му одобрение, съобщиха от WWF.

Изграждането на трансграничните комплекси е от изключителна важност, защото ще позволи пълноценното опазване на птичите колонии, които гнездят и се хранят на територията на България и Румъния.

По поречието на река Дунав в България има три влажни зони, които попадат под егидата на Рамсарската конвенция. Това са остров Ибиша, комплекс Беленски острови и езерото Сребърна. Идеята е те да бъдат увеличени, като към тях се прибавят териториите на румънските езера Бистрет и Сухая.

„Целта на обединението е България и Румъния да имат възможност да предприемат координирани, съвместни мерки за опазване на птичите колонии, които са едни и същи и в двете страни на Дунав“ , коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF.

Тези мерки могат да бъдат например въвеждане на общи забрани за сеч, лов и стопанска дейност в района, както и за достъп до птичите колонии в периода на размножаване.

Нуждата от общи мерки по опазването на влажните зони се налага от факта, че птиците, които обитават поречието на Дунав се хранят и гнездят на територията на двете страни едновременно. Например чапловите колонии, които гнездят на българския остров Ибиша се хранят в румънското езеро Бистрет. Подобен е случаят с пеликаните и малките корморани, които гнездят в езерото Сребърна и се хранят в румънското Йезер Каларъш.

„Пеликаните са много консервативен вид. Те могат да гнездят само върху масивите от плаващи тръстика в Сребърна. Същевременно, единственото място, където могат да намират храна е на румънска територия. Една обща стратегия за управлението на влажните зони ще позволи пълноценното опазване на вида и на двете територии“, коментира Иван Христов.

В края на 2012 г. WWF стартира проучване на местностите Бистрет, Сухая, Каларъш, Ибиша, Беленските острови и езерото Сребърна, като част от проекта „Зелени граници“ (Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния” по Програма „LIFE +).

„Тези територии не бяха инспектирани от 2002 г., което налагаше преоценка на състоянието и границите им“, коментира Иван Христов.

Влажните зони

Влажните зони са реки, езера, блата, мочурища, заливни гори, влажни ливади, торфища, изкуствени резервоари, вкл. оризища, рибарници, солници, както и морски и океански крайбрежни води до 6 м. дълбочина при отлив. Те са едни от най-ценните екосистеми, които съхраняват огромно по своя обем биоразнообразие. Влажните зони имат ключова роля за кръговрата на водата, възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Те имат важно значение за пречистването на минаващите през тях води. През миналия век по-голямата част от влажните зони у нас и в световен мащаб са били унищожени. Сега този безценен ресурс заема 0.1% от територията на България и опазването му е един от приоритетите в работата на WWF. 

Рамсарската конвенция
Конвенцията за опазване на влажните зони е подписана на 2-ри февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Тя е първото международно споразумение за защита и устойчиво ползване на природните ресурси. 
Мисията на Рамсарската конвенция е “опазване и разумно ползване на всички влажни зони чрез местни, регионални и национални действия и международно сътрудничество, като принос към устойчивото развитие на Земята”.