Филип Димитров: Този закон за машините не е противоконституционен, но това не значи, че не е лош

„Този закон за машините не е противоконституционен, но това не значи, че не е лош. Имам правото да мисля, че този закон е лош. Основното е да не се лъже.”. Това каза в студиото на „Денят на живо“ по NOVA NEWS бившият премиер и настоящ конституционен съдия Филип Димитров.

Повод за думите му е предстоящото решение на парламента за връщането на хартиената бюлетина и фактът, че Филип Димитров подписа „с особено мнение” решението на КС за машинното гласуване.

„Не може сериозен и почтен човек да си позволи да разказва, че се връщаме към ретроградния начин на гласуване – което не е вярно, че практиката на света била в подкрепа на машинното гласуване – което не е вярно. Не трябва да се лъже”, категоричен е бившият премиер.

Той изтъкна „ентусиазмът на доста неправителствени организации и немалко ваши колеги, които еднозначно пропагандират тезата, че машинното гласуване не е лошо. В ЕС само в избирателния район Брюксел има машинно гласуване. Ирландците си нарязаха машините за скрап, може би щяха да ни ги продадат на нас, ако не ги бяха нарязали”.

Относно отказа на Конституционния съд да тълкува правото на главния прокурор за надзор на законността Филип Димитров ги определи като: „Формално верни, но създават погрешна асоциация.”.

„Причината е, че голям брой активисти се упражняваха да разказват, че в България прокуратурата е като прокуратурата на Вишински, че има вмешателство на прокуратурата. КС отказа да тълкува – текстът е вече тълкуван. Има три решения, по които КС се е произнесъл”, поясни той.

„Решението на КС за главния прокурор целеше да се сложи край на общия надзор на прокуратурата така, както си я спомнят от соцвреме. Може да има пробиви в законодателната норма, затова КС се разпореди да бъдат разгледани конкретни наредби. Конституционният принцип – няма общ надзор за законност, има надзорност на прокуратурата за законност по конкретни дела. Очакването ни е през декември да видим още една оценка за прокуратурата в България (от ЕК)”, каза Димитров.

Според него бившият правосъден министър Янаки Стоилов е подписал това решение на КС с особено мнение, защото е смятал, че може би още веднъж е добре да се напише такова мнение.

Мотивите на Янаки Стоилов бяха добре формулирани – „институционалната памет възпроизвежда практика, близка до общия надзор” … става въпрос за институционална памет, не за институционален надзор”, даде пример Филип Димитров.

За настояването на председателя на КС Павлина Панова – спешно да бъдат излъчени двамата конституционни съдии, Димитров обясни, че по закон се предвижда да има 12 Конституционни съдии.

„За структурирането на КС е избран конституционният модел, който го има на някои места – три различни институции да избират членовете на КС. Дори да има блокаж в една институция, шансовете да настъпи криза в КС са сведени до минимум. Броят на хората, които водят дебат е важен”, обобщи той защо е нужен пълен състав на Конституционния съд.