Натиск заради самият натиск не е достатъчен повод за отказ от мандат

42-ият парламент, работил малко повече от два месеца, преди да излезе в лятна ваканция, е приел закони, близки до хората, в една безпрецедентна обстановка на натиск. Такава равносметка направи в понеделник – Деня на национален траур заради загиналите в "Ораново" миньори, председателят на парламента Михаил Миков, съобщи bTV.

„42-то Народно събрание започна работа в безпрецедентна обстановка на натиск, обстановка на обществени очаквания, настроения и емоции. И въпреки това 42-то Народно събрание успя за първата сесия да приеме редица закони, свързани пряко с живота на обикновения човек, част от тях обещани още през февруари на КСНС – измененията в Закона за енергетиката, които доведоха до намаляване на цените на електроенергията. Оказа се, че е възможно”, посочи Миков. Като други постижения на парламента той изведе увеличението на помощите за отглеждане на дете, както и мерки, свързани с младежката безработица.

На въпрос на bTV къде е границата на натиска, където управляващите ще се откажат от властта, той отговори:

„Натиск заради самия натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат. Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат стотици хиляди хора, такъв обществен натиск е здравословен. Част от протестиращите, част от участващите в различните формати, които се случват в Народното събрание много често поставят въпроси, които имат място за решаване в законодателната дейност. Иначе априори поставен въпросът – докога ще издържите, мисля, че не е сериозно в условията на демократично общество.

Той допълни, че легитимността на Народното събрание се черпи от избори и от обществено одобрение. „Всеки орган, всяко правителство трябва да има легитимния срок от време, в който да докаже оправдава ли обществените очаквания или не”, заяви председателят на Народното събрание и уточни, че са необходими поне 100 дни.

Михаил Миков потвърди новината, че Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) ще бъде закрит и посочи няколко причини за това: „През годините многократно е имало обвинения, че НЦИОМ е официозна социологическа агенция. Смятам, че няма нужда от това. Има много социологически агенции. Спазването на финансовата дисциплина в това звено също показва определени пороци. Това е въпрос на отговорност на ръководителя му, а не осъзнато решение на функциониране на звеното.

На въпрос дали след като се закрива НЦИОМ трябва да се очаква закриване на БНТ, БНР, БТА, Миков отговори: „Аналогията е абсурдна. В първия случай става въпрос за обществени медии, а в другия – за структурно звено на Народното събрание и е изключителна функция на НС прецени какво е необходимо и какво не, включително с оглед на харчене на обществени средства”.

Председателят на парламента акцентира и върху приоритетите за есента. Според него случаят с тефтерчето на председателя на комисията за конфликт на интереси поставя големия въпрос как НС регулира контрола върху тези органи, които са извън изпълнителната власт. Миков ще предложи промени в правилника, които дават възможност за реакция на депутатите по отношение на онези органи, в които НС е изпратило свои представители. Сред най-важните закони през есента е Законът за обществените поръчки.

В началото на пресконференцията Миков изчете имената на загиналите в рудник „Ораново” миньори и обобщи, че случаят е показателен за това как бедността принуждава хората да работят в условия, твърде далеч от разбиранията за условия на труд в европейска България.