България се извинява в розово! - Видео

Паметникът на Съветската армия в София отново осъмна боядисан. Северозападният барелеф този път е покрит изцяло в розова боя, като под него са думите, изписани на чешки език: „България се извинява!".

Днес се навършват 45 години от инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

Датата е 21 август 1968 г. Това е и краят на политическата либерализация, известна като Пражката пролет. Тя започва на 5 януари 1968 г. и продължава до 20 август 1968 г., когато СССР и съюзниците от Варшавския договор, с изключение на Румъния, окупират страната.

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на 5 страни от Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и слагат край на надеждите за реформирането на социализма с човешко лице.

Провежда се т.нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“).

Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.

По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират Чехословакия. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“ и парашутисти. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.

Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия. (виж видеото)

Западните страни само вербално осъждат нахлуването. Реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските войски. Неочаквано лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек. Чаушеску дори държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.

Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад.

Това са предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.

Тогава се родиха и серия от крилати фрази от рода на:

АКО СУТРИН ВИДИШ ТАНК В ДВОРА СИ... значи брат ти ти е дошъл на гости

ПОСЕТЕТЕ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, ПРЕДИ ДА ВИ Е ПОСЕТИЛ ТОЙ!