Плевнелиев очерта три главни риска пред развитието на Югоизточна Европа

През последните години сме свидетели на качествено нови процеси в региона на Югоизточна Европа, преминахме във фаза на безпрецедентен мир, приятелство и разбирателство, каза президентът Росен Плевнелиев на гала-вечерта на форума „ЕС-Балкани“, организиран от сп. „Икономист“.

В изказването си държавният глава открои европейската интеграция като основен двигател на позитивната промяна, а Балканите - като регион с огромен потенциал.

Три главни риска пред развитието на страните от Югоизточна Европа очерта Росен Плевнелиев. На първо място това е недостатъчната свързаност, като предпоставка за устойчив икономически растеж. Стратегическата инфраструктура трябва да бъде изградена, за да бъде постигнато ново качество и конкурентоспособност, за повече инвестиции и работни места, каза президентът.

Друг основен риск са стабилността, ефективността и прозрачността на институциите. „Хората очакват от политиците да бъдат на висотата на демократичната държава, институциите да бъдат с лице към малките компании и да гарантират справедлива среда, за да може всеки инвеститор да инвестира в региона, а не само тези, които имат връзки“, коментира Росен Плевнелиев. По думите му, подадената ръка на гражданското общество ще помогне на институциите в региона като цяло да заработят по-ефективно и прозрачно.

На трето място държавният глава изтъкна, че на Балканите все още продължава процесът на демократизация и на изграждането на демокрации от европейски тип. Президентът отново се обяви за промяна в подхода на обвързаност с тоталитарното минало. „Все още имаме проблеми с недоизказаните истории на комунистическите тайни служби – нещо, което други държави отдавна решиха. И тук България може да бъде пример за всяка държава от региона. Тези зависимости назад във времето трябва да бъдат прекъснати – живеем в 21 век. Няма какво да крием, когато управляваме публичен ресурс и вървим в посока към държавност, която се вслушва в бизнеса и в обществото, базирано на справедливост, морал и солидарност“, каза президентът Росен Плевнелиев. Той беше категоричен, че носталгията от миналото трябва да бъде заменена с градеж и с поглед напред, към общи приоритети, по които да се работи с постепенни и с последователни усилия.

Балканският полуостров дълго време беше посочван като граница на Европа. Трябва да си дадем сметка, че ако погледнем Европа и Азия заедно, Балканите са точно по средата – ние сме свързващият елемент и отваряме вратите си за нови пазари, каза още президентът пред участниците в конференцията. До 2020 година над 48 млрд. евро от Европейския съюз ще бъдат инвестирани в Югоизточна Европа и дотогава ще видим драстична промяна в инфраструктурната обезпеченост в региона, прогнозира държавният глава.

„Убеден съм, че когато виждаме регион с 60 млн. души население и с конкретни измерения на това, което правим, бизнесът ще се възползва от открилия се потенциал“, заяви още Росен Плевнелиев. По-добрата свързаност между страните на Балканите във всички области – инфраструктура, енергетика, туризъм, банково дело, ще допринесе за ръст на инвестициите и ще създаде предпоставки за нова фаза на интеграция, каза още българският президент пред участниците във форума.