Първанова: Кой ще плаща дефицита

Ако държавата беше семейство, това семейство сега щеше да е с ипотекирано и взето жилище и всички членове на семейството щяха да са безработни, така председателят на НДСВ д-р Антония Първанова коментира Бюджет 2014. Това е бюджетът на голямото „ако” и поредицата от малки „ако”. В този бюджет се залагат предположения, които евентуално през следващата година, ако биха били изпълнени, биха довели до реформи. Освен това този бюджет ще се приема в парламента – при голямо противопоставяне на политическите сили, голяма нестабилност на парламента и напрежение в гражданското общество. Това каза днес по време на пресконференция д-р Първанова.

Имаме сериозни притеснения за приходната част, каза още тя и посочи, че тенденцията през септември 2013 показва, че за годината данъчните приходи ще бъдат с 300 млн. по-малко, а общите приходи за годината – с 800 млн. лв. по-малко. Това е коригираният бюджет на БСП, подчерта д-р Първанова и поясни, че според бюджета, който беше предложен от ГЕРБ, преди да бъде актуализиран – приходите за 2013 г. щяха да бъдат общо над 1,1 млрд. лв. по-малко. Това поставя въпроса каква е гаранцията, че през 2014 г. предвижданите 1,5 млрд. лв. повече приходи ще могат да бъдат изпълнени, при условие, че още за тази година няма да можем да съберем около 1,1 млрд. лв. (по ГЕРБ) или 800 млн. лв. (по БСП). Така опасността е приходите в държавата да са с 2,6 млрд. лв. по-малко за две години – 1,5 млрд. лв. (по БСП) + 1,1 млрд. лв. (по ГЕРБ). Това е първото голямо „ако”, каза председателят на НДСВ.

По думите на д-р Антония Първанова големият въпрос е как затягаме митниците, как налагаме данъчна дисциплина и как не мачкаме бизнеса, за да може той да плаща данъци. Очевидно данъчните измами и контрабандата са едни от големите проблеми и ако това не бъде пръв приоритет за правителството, ще бъдем изправени пред сегашната ситуация – не 1,5 млрд. повече, а 1,1 млрд. лв. по-малко.

Другият сериозен проблем е поддържането на дефицит – за момента 1,8% от БВП. През последните 6 години се поддържа тази тенденция на формиране на дефицити и поне още 3 години ще продължи по прогноза на БСП. Това ще се отрази върху дълга у нас, който ще нарасне, и следващото поколение ще го плаща, каза д-р Първанова. Тя посочи, че през 2001 г. наследството на правителството на Иван Костов е било 74% дълг от БВП. С огромни усилия на поддържане на нулев дефицит през 2005 г. дългът падна до 30 % от БВП и през 2008 г. достигна най-ниското си ниво – 14%. В следствие на политиката на формиране на дефицит през 2013 г. дългът се качи на 19%, а за 2014 г. се очаква да бъде 22%. Така както продължаваме, с 10 години тенденция за дефицит, ще формираме дълг, който може би ще стигне до 50% от БВП, изказа опасения председателят на НДСВ. Това е сериозен проблем и той ще изправи следващото поколение пред фалит на държавата, категорична бе тя. Това трябва да е темата, която да се дискутира – кой ще плаща сегашната сметка на БСП.

В този бюджет няма реформи, заяви д-р Антония Първанова. В здравеопазването се предвижда ресурс, който евентуално да бъде активиран, ако правителството предложи реформи в сектора към 1.01 2014 г. В сектора „Сигурност” отново не се вижда реформата, която да промени баланса между 40% полицаи на улицата и 60% администрация, тази тенденция трябва да бъде обърната.

Следващ проблем е, че съществува трайна връзка между повишаване на несъбираемостта на приходите и раздуване на администрацията. Държавата сега плаща над 50% от здравните осигуровки. Същото е и в НОИ – 59% от парите за пенсии идват от парите от данъци. Тези две системи не само не са ефективни, а са и фалирали, категорична бе Първанова. Според нея сега е времето да се проведе разговор за тези сериозни проблеми. Ако в ЕС са уплашени, че тенденцията на съотношението между работещи и пенсионери ще се промени от сегашното 4:1 на 2:1, ние в България какво правим със съотношение 1:1 в пенсионната система. Или отиваме към еднакви държавни пенсии, запита председателят на НДСВ.

Бившият министър на икономиката и на администрацията по време на управлението на НДСВ Николай Василев отбеляза 5 вредни тенденции в Бюджет 2014. Първата според него е натрупването на последователни години с бюджетни дефицити. Не е вярно, че като харчиш повече отколкото си събрал, ще задвижиш икономиката. Примери за това можем да видим съвсем наблизо до нас, коментира той.

Повишаването на МРЗ в условията на криза води до повече съкращения и повече сив сектор. За последните 10 години минималната заплата нарасна с 40%, но това не доведе до очакваните ефекти, затова и сега не е необходимо да се вдига минималната работна заплата с още 10%. С този бюджет се прави заявка, че няма да има никакви реформи, дори обратно – спират се опити за реформи като, например, повишаването на възрастта за пенсиониране и премахването на ранното пенсиониране, каза още Василев. Това е бюджетът на голямото раздаване според него. А съкращаването на администрацията е хубаво намерение, но тя само през миналата година е нараснала с 10 000 души, каквото и съкращение да направят управляващите, пак няма да е достатъчно, коментира бившият министър на държавната администрация.

Сегашното правителство влезе в обувките на предишното и митниците не работят по начина, по който трябва да работят и не може да се покрива приходната част в бюджета. Това каза зам.-председателят на НДСВ Георги Найденов. Той посочи, че е необходимо на всеки 2 години да се прави преглед на публичните разходи – практика, въведена от правителството на НДСВ. По думите му подобен анализ ще покаже къде отиват парите на данъкоплатците, на работещите хора и как тези пари могат да бъдат по добре усвоявани. Днес не само няма чуваемост за исканията на гражданското общество, но няма и достатъчна отчетност и прозрачност пред обществото, защото тези хора ще плащат сметката на БСП.

Към края на тази година няма да бъдат изпълнени 25-30% от капиталовите разходи, защото държавата не спазва задължението си да инвестира, предупреди зам.-председателят на НДСВ Георги Найденов. Правилно инвестираните капиталови разходи и работещ бизнес – това ще доведе до желания икономически растеж, посочи още той. Според него важен проблем е голямата административна тежест върху бизнеса – според статистика на ЕС разходите, които прави българският бизнес към администрацията, са два пъти над средното за ЕС. Пет пъти повече разходи прави нашият бизнес за държавна администрация от топ страните, това допълнително утежнява неговата вътрешна ситуация.

Проблемът с усвояването на еврофондовете е не само, че няма да дойдат нови средства по новите програми, но и ние реално нямаме шансове да усвоим тези, които са по стария програмен период, коментира бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. Досега за пет години сме усвоили половината от средствата по стария програмен период, как бихме могли да усвоим още толкова за две години. Изводът е, че няма капацитет за усвояване и реално икономиката ни в тази криза ще загуби приблизително 1,5 млрд. лева, прогнозира Дацов.