Няма да загубим нито лев по ОП "Регионално развитие"

В работата си най-много се гордея с това, че в края на 2013 г. по Оперативна програма „Регионално развитие” няма да загубим нито лев, при съществуваща през месец май опасност да бъдат загубени 250 млн. лв. Това е постижение, както лично на мен, така и на моя екип, който се справи блестящо, каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева в предаването „Лице в лице” на бТВ.

Тя посочи, че за този риск от загуби се е знаело още миналата година, но не са предприети никакви действия. През юни новото ръководство на МРР е организирало изготвянето на апликационната форма на Северната скоростна тангента, която е приета за допустима от Европейската комисия и с този голям проект са спасени средствата по ОПРР.

Министър Терзиева посочи, че строителството на магистрали остава приоритет, но ще се обърне внимание и на малките пътища между населените места. За рехабилитацията на тези второкласни и третокласни пътища, по които не са извършвани никакви ремонтни дейности през последните години, са необходими поне 70-100 млн. лв. годишно. Десислава Терзиева съобщи, че АПИ вече е разработила програма, с която ще кандидатства за финансиране от публичната инвестиционна програма на правителството, чиято цел е да намали различието между регионите.

Тя подчерта, че през следващия програмен период трябва да започне и да приключи строителството на ЛОТ 3 на автомагистрала „Струма”, защото в противен случай България ще трябва да върне на ЕК парите за Лотове 1, 2 и 4. Проблемът е, че проектът е много скъп и средствата от ОП „Транспорт“ 2014-2020 г. няма да стигнат за всички приоритетни пътни проекти, обясни министърът.

По думите й, обмислят се варианти като увеличаване на размера на националното съфинансиране, които да доведат до освобождаване на ресурс, за да може той да бъде пренасочен към другите важни инфраструктурни обекти като тунела под Шипка, отсечките Видин-Монтана, Калотина-София и автомагистрала „Хемус”. Тя изрази надежда да се реализират спестявания и след провеждане на тръжните процедури за строителството на „Струма“.

По отношение на дълго рекламирания проект за санирането на жилища, министър Терзиева посочи, че при встъпването си в длъжност го е заварила „зациклил” – въобще не е бил провеждан търг за избор на строител, който да извършва дейностите, а за две години са били одобрени само три споразумения за финансиране.

„Първия търг направихме през ноември и вече одобрихме 20 споразумения”, каза тя и допълни, че през 2014 г. вече ще има готови сгради. Запазват се досегашните условия за 75% финансиране от ОП „Регионално развитие“ и 25% - на собствениците, като остава и възможността за 100% държавно финансиране за най-бедните домакинства.

„През януари-февруари ще има друг търг – с няколко лота, за да може строителството да започва веднага след като постъпят одобрените заявления. Ще търсим най-ниската оферта, за да бъде направено освен качествено, и на поносими цени”, каза министърът. Тя заяви, че никога няма да допусне корупционни практики в министерството и призова всеки, който има такива данни, лично да я информира.

За първи път от 20 години ще започне да се инвестира в строителство и рехабилитация на язовири, посочи министър Терзиева. До 2017 г. страната ще инвестира в доизграждането два язовира 92 млн. лв. по заем от Световната банка. Заемът е сключен през 2010 г., но не е реализиран заради липса на национално съфинансиране.

За стартиране на дейностите в бюджета за 2014 г. са предвидени 23 млн. лв. С тях ще започне строителството на два язовира – „Луда Яна” край Панагюрище и „Пловдивци край Рудозем”. Планира се и рехабилитацията на яз. „Студена” край Перник, където ще се изгражда и пречиствателна станция. „Това са знакови проекти, защото е много важно да се обърне внимание на водоснабдяването в страната – качеството не е високо, а има и райони, които страдат от липса на вода. Искам да съм министър на регионалното развитие, а не само министър на пътищата”, посочи министър Терзиева.

По отношение на интегрираното управление на водите тя изтъкна, че за четири години след приемането на промените в Закон за водите, които са основата за стартиране на реформата във ВиК сектора, не са предприети никакви стъпки за реализацията им. Освен това, през 2009 г. е спряна работата по изграждането на пречиствателни станции заради липса на средства, в резултат на което сега държавата губи милиони.

Вече са предприети мерки и са изготвени стратегии за цялостно решаване на проблемите. „За да разходваме пари, трябва да имаме стратегически документи. Европейската комисия не приема работа на парче”, подчерта министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.