Галъп: Общественото напрежение се успокоява

Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември. Общите нива на обществена тревожност остават високи, но покачването им през ноември, не се е оказало трайна тенденция.     

Това са част от изводите от декемврийското издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – ежемесечно изследване, провеждано чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна. То е част от традиционната собствена изследователска програма и е независимо от външно финансиране.

Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в

нов връх на протести –

втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, коментират социолозите.

Допълнителен фактор в това отношение е и

усещането за отслабване на протеста –

мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок –

22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството.

Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка.      

То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.

Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на „Галъп интернешънъл” сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев.

Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа.

Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап - с изключение на тройната коалиция.

Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност – хронично зависими и от картината на партийните предпочитания.

Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.

Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около

70% от българите продължават да са песимистично настроени.

Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.        

Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии. Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок и на новата формация на Николай Бареков.

Половината от привържениците на партиите на Реформаторския блок спонтанно назовават името Реформаторски блок. 

Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с „Атака” и НФСБ. Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, беше проведено преди последните скандали.    

Ако изборите за Народно събрание се проведат сега, за БСП ще гласуват 22,8%, за ГЕРБ – 18,0%, за ДПС – 6,1%, за Реформаторския блок – 4,8%, за "България без цензура" на Бареков – 2,1% и за "Атака" – 1,8%.

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл” е проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.