Last news in Fakti

23 Април, 2024 03:11 1 179 38

23 април 1876 г. Априлското въстание - Перущица въстава

  • априлското въстание-
  • 1876 година-
  • перущица-
  • клане-
  • българия

Градът удържа 7 дни срещу близо 5500 главорези на Тъмръшлията

23 април 1876 г. Априлското въстание - Перущица въстава - 1
Снимка: Архив

Връхна точка в историята не Перущица е участието на цялото население в Априлското въстание. То е вдигнато на 23 април 1876 г. Перущинци удържат 7 дни непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник.

Те са нападнати от 5500 човека башибозук на Адил ага Тъмръшлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост - църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата.

В черквата загиват 347 души начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев - другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Трагична е саможертвата на Спас Гинев, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.

През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието, извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града, са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души.

Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

За героичните събития Захари Стоянов разказва в "Записки по българските въстания" как "...един френец, който идел откъм Пловдив на кон, започнал да вика на турски: „Не бойте се, царска войска иде“. Башибозуците, като не го разбрали, че е френк гяур, свалили го от коня и го насекли с ножовете си...

Около 300-400 души, повечето жени, деца и недъгави мъже, успели да се предадат на башибозуците при Циганската могила, в което предаване не последвало нищо особено. Отведнъж обаче зверският глас на техния главатар Адил ага изкомандувал на своите подчинени диви башибозуци „Дьон гери!“ и дългите ятагани лъснали във въздуха.

Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда. Техните отчаяни викове, молбите им, които произнасяли, коленичили пред разярения турчин, пресипналите гласове на малките дечица достигали до небесата.

Картината била една от най-сърцераздирателните. Там белобрадият старец припадал в краката на хищния башибозук да го пощади, който изпразвал пищова си в гърдите му и тичал напред да търси други жертви, без да удостои с погледа си поне валяющия се в кръвта си труп.

По-нататък млада майка целувала дръжката на окървавения нож да остави малката рожба, но безчеловечната чалма, под която се виждало само человечески образ, сечала наред и майки, и деца...".

И Джанюариъс Макгахан описва апокалиптични картини след зверските кланета с дивашката жестокост над българите.

„……………..Перущица е било селище от 350-400 къщи и около 3500-4000 жители. Това е единственото градче, оказало действителна съпротива на турците. Народът тук, колкото и неподготвен да е бил, се отбранявал с всички сили и до смърт.

Хората твърдят и аз нямам основание да се съмнявам в техните думи, че докато не чули за кланетата в други селища и не видели от хълмовете пламъците на другите изгарящи села, те нямали нито мисъл за въстание, нито мисъл за въоръжена отбрана.

На 29 април, било вторник сутрин, един ден преди клането в Батак, в Перущица се получило съобщение, че башибозуците идват откъм Устина. Всички – жени, деца, както и мъже – незабавно напуснали домовете си и се укрили в черквата.

Няколко души изгубили смелост и решили да се предадат, но след като предали оръжието си, били изклани. Това възпряло другите да последват техния пример.

В продължение на вторник, сряда и четвъртък башибозуците се забавлявали с ограбване и изгаряне на къщите в градчето, стреляли от време на време от далечно разстояние по хората в черквата, а през цялото това време нещастните българи седели в черковния двор и с отчаяни очи гледали своите изгарящи домове.

Те не могли да направят нищо. Между тях не е имало повече от 200 души въоръжени, докато башибозуците наброявали почти 6 хиляди.

Аз разговарях с една арменска девойка, която останала в черквата през цялото време на обсадата. Тя описва нощите, прекарани в черквата, като ужасен кошмар. Народът бил така претъпкан, че хората спели прави.

В четвъртък след обед в Перущица пристигнал Азиз паша начело на редовни войски и артилерийска батарея и без предупреждение започнал да обстрелва черквата.

Въображението трудно може да си представи ефекта на снаряд, попаднал през един от високите челни прозорци на черквата и експлодиращ с чудовищен гръм сред пищящите, жени и деца.

Ако някой се покажел на вратата да избяга, башибозуците, които пазели отвън, веднага го посичали.

Разказът на арменското момиче относно събитията, станали в петък и събота, е странен, несвързан, безумен. Разказаното от нея е извън всяко човешко въображение.

Мога да изложа тази част от нейната история само с предположението, че тя е напълно полудяла.

В петък, разказва тя, мъжете, укрити в черквата, решили да се самоубият, но жените им се намесили и молели да бъдат също така убити.

Двама от мъжете изпълнили своето решение. През сълзи и стон, скубейки косите си, удряйки главите си в каменния зид на черквата, те действително убили своите жени и деца, а след това убили и себе си.

Момичето разказва, че жените коленичили на земята, събрали дечицата си в своите прегръдки и в плач и ридание се молели, докато съпругът и бащата ги разстрелвал или пробождал последователно.

Това, че тези двама мъже трябвало да забодат ножа или да изстрелят куршум в слаби, нежни и малки човешки същества, обърнати към тях за обич и защита, показва до какво отчаяние са били доведени…

Но арменката продължава нататък. Много млади момичета и омъжени жени, чиито мъже били убити или били избягали, молели също така да бъдат убити, за да избягнат падането в ръцете на башибозуците. И тяхното желание било изпълнено.

Повече от двеста души били убити по тяхно желание. Подът на черквата тънел до глезените в кръв.

Положението, което описах в Батак, Панагюрище и Перущица, е същото в повече от сто български селища…

…Само в областите на Пловдив и Пазарджик има около 50 изгорени села, без да се броят тези, които са ограбени, а 40 000 души са жестоко изклани от извергите.

Турците определят броя на убитите в България от 15 000, но те са много повече дори от официалната версия от 40 000 души. Някой от разследващите смятат, че са дори 100 000.

Нещастието е толкова голямо, че не може да се говори за него спокойно. Плачът, сърцераздирателните ридания и жалбите на нещастните жени и деца все още звучат в ушите ми.

Те ме преследват ден и нощ – навсякъде, където отивам, когато спя или се пробуждам. Те ме обитават като безкрайно много призраци. Мисля, че това е достатъчно…………………

Прощавай, читателю, ако си имал нещастието да прочетеш това!


Поставете оценка:
Оценка 4.5 от 17 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Град Козлодуй

    17 2 Отговор
    Поклон
  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 До тези който казват че не в имало робст

    23 0 Отговор
    Хубаво сме си присъствали...или съжителства...или там както го издокарват тези който мислят че не е имало робство!

    Коментиран от #5

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Госあ

    19 3 Отговор

    До коментар #3 от "До тези който казват че не в имало робст":

    Евроатлантиците много настойчиво пробутват тази теза. Нормално, подобно на продажните чорбаджии тогава, днес същите също защитават турските интереси. Точно запада хариза енергетиката ни и земеделието на турците. Защото точно това стана.
  • 6 Иван

    10 1 Отговор
    Ужасна работа - от една страна си роб, от друга страна -е ето какво се случва ако въстанеш.

    Впрочем - все пак сме въстанали, но - малко оръжие, това е било.
  • 7 00001

    4 0 Отговор
    Около Гергьовден, преди да бъдат изкарани султанските коне на ливадите „Пресни води”, на Киатхането, което става, както е известно, със съответната церемония, се появяват в Стамбул българи, които, навярно привикнали към бита на животните, постъпват на служба като пастири — разбира се, безвъзмездно — при конете на султана. Срещу насъщния хляб те бродят по улиците на групи, като танцуват под оглушителните звуци на гайдата, ако, разбира се, „танци” могат да бъдат наречени техните тромави подскоци, напомнящи играта на дресирана мечка. Събират пари от състрадателните хора, защото това им е позволено, те са привилегировани. Тук българинът явно не е в своята среда и неговата игра бунтува сърцето. Но ето султанските коне на разкошното пасбище, украсени, накичени с талисмани, обгърнати от дължимата им почит: на тях им е нужна прислуга, нужна им е свита. Тук всеки има определена свита: жените — евнуси и негьрки, велможите — момчета и палачи, други имат гавазн и т. н., а султанските коне — българи... По двама българи служат при всеки кон неотлъчно, и то при конете на султана — запомнете добре! Да бяха арменци или гърци, веднага биха се възгордели от такава чест и на свой ред биха унило вали другите, както това често се случва е тях, ако заемат различни длъжности, получени чрез интриги и хитрост. Но българинът и тук, както навсякъде, покорно приема както унижението, така и възхвалата. Помни само това, че ако се разболее любимият кон на султана, за него отговаря не сам
  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 00001

    4 0 Отговор
    В хрисовула на Константин Асен се споменават следните длъжности: севаст и севастен практор, княз, кастрофилакт, ватах, топщикал, комис с коне, стратор, аподохатор, писар, десеткари. В хрисовула на Иван-Александър те въобще са наречени боляри и работници на царството, към които се числят севастите на хори, дуци, катепани, писари, практори, десеткари, крагуяри, кучкари, градари, побирчии и гончии. В първия хрисовул се споменава за забела, т. е. манастирската собственост, във втория са изредени зевгели, парици и отроци, които принадлежат към манастира. В първия се казва, че игуменът суди о всаком длъгу и от отрока на игумена даси взима всаки длъг. Осъдителни са: враждата, грабежите, кражбата на коне, приселица. Във втория са споменати всички глоби — малки и големи: фун (ϕόνος) распуст, разбоп, конски тат. И в двата данъците са следните: котарина, волоберщина, житина, меденица, зоб и т. н
  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 00001

    8 0 Отговор
    Всеки от пръв поглед би казал: „Та българите са богат народ!” А като се вгледаш в българите, като вникнеш в техния тежък живот, ще видиш, че това е един потиснат, смазан, поразително беден народ, над който тегне двойно робство, народ безправен и пред турците, и пред гърците. От него ли, при сегашното му положение, могат да се очакват добри училища! А всъщност се оказва точно така — той ги има. Училището в Кукуш е много хубаво в сравнение с гръцките, които видях. Голяма стая с 25 пейки, катедра за учителите, доста хубава. В стаята е светло, подът и стените — всичко е чисто — какво повече? Българите дават мило и драго за образованието на децата си. При това в гръцките училища видях само от 20 до 50 ученици, а тук 250 — и то само в началния курс, а има освен това и среден, който се намира в друга сграда, по-хубава и още по-чиста.
  • 12 00001

    6 0 Отговор
    Целия ден се чувствувах като че ли потопен в нашето минало хиляди години назад. Простотата на живота, липсата на изкуственост и напрегнатост при общуването им, наивното им отношение към нас ме пренасяха във вековете на нашата простодушна патриархалност. Но само езикът, добротата и сърдечността говореха, че са славяни, а почти във всички външни белези на своя живот те не са издържали и напълно са се подчинили на източните обичаи и навици, пренесени тук от техните владетели — турците. Видът на градовете им е турски, тоест — немарлив, улиците им са кални, криви и тесни, къщите — разхвърляни, или по-точно, построени без план и ред. Вътре в къщите — пак тази източна обстановка. В тях обикновено има по две стаи: едната — непредставителна, която служи
    и за кухня, и за склад, и за работно помещение, и за спалня, а другата — чиста — за посрещане на гости.
  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 00001

    6 0 Отговор
    В понеделник в 9 часа сутринта при архиерея пристигна мюдюринът, за да ни върне визитата, която му направихме след пристигането ни в Дойран. Пашата говори добре български и се наложи владиката дълго да мечтае над своето наргиле. Накрая му омръзна да слуша неразбираемите за него звуци на славянски език. „Ах колко съжалявам — каза той, — че не мога да участвувам в разговора ви!” „Кон е виновен, че ти досега не можеш да говориш на български? — грубо отбеляза пашата. — Сам ти, разбира се» след като не искаш да се научиш! А и твоето високомерие! Освен другото това е твое задължение!...” Пашата разговаряше с него на турски, а после ни превеждаше на български. Малко сконфузен, владиката отговаряше, че отдавна желае да научи български, но няма възможност. — „Нямам учител!” — изразително завърши той. „Ако искаш, ще си намериш — настояваше мюдюринът. — Та ти живееш тук 13 години — и не си намерил време и учител! Ето аз съм само от 4 години на служба тук — самодоволно продължаваше пашата, — а вече се научих да говоря, чета и пиша на български, защото намерих за необходимо. Дори уча и своите деца!”
  • 15 00001

    5 0 Отговор
    След това заговорихме за българските училища. Пашата каза, че той сам иска да предложи на чорбаджиите да открият българско училище. Владиката тогава заяви, че той отдавна е говорил за това на българите, но те не искат. „Възможно ли е? — възрази пашата. — Кой не иска това?” И като видя един българин-чорбаджия, който вървеше по улицата, пашата веднага го повика в стаята. — „Искаш ли да учиш твоя син на български език?” — го попита той. „И още как, ние всички желаем това!” — отговори чорбаджията. „Добре! — каза пашата. — Избирам те за старейшина на бъдещото българско училище. Заведи книга и събирай кой каквото може да запише според силите си и мене пръв запиши в нея, че съм дарил за училището 200 пиастъра, и ела следобед при мене за парите.” Тогава владиката каза: „Запиши и от мене 500 пиастъра.” Ние също направихме дарение в полза на създаването на училище. Изуменият чорбаджия не знаеше какво да прави, не вярваше на очите си — толкова неочаквано беше това за него! Това, към което преди са се стремили толкова безуспешно, сега им се предлага без молба от тяхна страна.
  • 16 00001

    4 0 Отговор
    в турския хан от ханджията със, сигурност няма да получите нищо повече освен храна за конете. Дори за вряла вода изпращат в съседната бръснарница. Кафето, без което турчинът не може да живее, се продава в хана от специален кафеджия, който си има свое дюкянче на долния етаж. Храната трябва да си приготвите сам, а месото да изпечете при фурнаджията, единственият, който има пещ в града. В християнския хан може да получите и чинии, и чаши, и вряла вода, и храна. Няма само фурна за печене. Затова стопанинът-турчин си седи по цял ден и си пуши лулата и към него се обръщат с уважение, наричат го ханджи-баш, т. е. глава на ханджиите. На стопанина-християнин викат ханджи море и той по цял ден припка около гостите. По външен вид градските ханове, и турски, и християнски, си приличат един на друг. Това е дълго двуетажно здание с прозорци към улицата, с галерия в двора, със стръмна дървена стълба, по която съвсем не е лесно да се изкачиш, и с няколко малки белосани стаи, почти без мебелировка. Тези ханове, както и всички други къщи в града, които видяхме, са построени от неизпечена сива глина. Тъй като пътувахме по студено време на годината, особено ни интересуваше въпросът за прозорците: ще имат ли в хана те стъкла или поне капаци? В Турция стъклата са рядкост — видяхме ги само в няколко хана и къщи.
  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 00001

    6 0 Отговор
    Известно е, че в Турция (ако става дума за наказание на престъпника, и особено на нрестъпника-българин) правосъдието се извършва по законите на Линч, действува извънредно бързо, а в много случаи твърде преждевременно, но гражданските дела се забавят изключително много. Тези дела толкова изостават, особено там, където българинът има работа е турчина и където правото е на страната на българина, че полицията или съда много често викат на разпит вече отдавна умрелите и по този начин имат работа едва ли не с внуците им. Но делото може да се подтикне, ако се употреби най-невинното средство, например да се даде на каймакамина подарък под формата на златна монета. Тежко на този от тъжителите, който е победен от своя противник! Стига само този противник, да разбере размера на подаръка на другия (а това самият каймакамин му го казва без стеснение) и да предложи чинно на правосъдието по-голяма сума, и делото приема съвсем друга посока... Ето какво представлява турското правосъдие поне в градовете около Балкана, като се започне с крайдунавския град Никопол, така известен от военната история.
  • 19 00001

    7 0 Отговор
    Започвам с турците. Низшата селска класа тогава слабо се различава по своето положение от християнската рая. Данъците и кривосъдието еднакво подтискат и едните, и другите и сред тази част от турците и досега могат да се открият качествата на прадедите им: честност, добродушие и гостоприемство.
    Средната мюсюлманска класа обаче представлява истинска язва за страната. Хората от това съсловие, завършили наполовина елементарния курс на местното рушдие (околийско училище), стават чиновници или ако не си намерят място, постъпват в свитата на някой паша и с цената на всевъзможни услуги се стремят да спечелят неговото благоволение и да получат като награда званието каймакам. Подобен администратор е доволен дори когато за кратко заеме такава длъжност, за да успее да „изцеди” всички сокове на народа и да се осигури за цял живот. Грабежът на населението сякаш се узаконява от страна на правителството чрез жалкото, дори смешно заплащане на чиновниците. Дори честата смяна на дребните местни владетели доказва присъщото на правителството съзнание, че те се изпращат за изхранване по местоназначенията си и след известно време са длъжни да отстъпят и на други тази възможност за обогатяване. Затова, за да задържат някое изгодно място, често прибягват към старото средство — рушвета. Впрочем рушветът е крайъгълен камък за цялата турска администрация и започвайки от най-низшите степени, се изкачва по йерархическата стълба до самия султан — слънчевата сянка върху земята
  • 20 рота ЧАРЛИ

    0 0 Отговор

    До коментар #10 от "А ии":

    ЗА НАС ЛИ ПИШЕШ --СЕЛЧО
  • 21 00001

    5 0 Отговор
    живеейки на своята благословена от бога земя, има право на това. Българският селянин едновременно е богаташ и бедняк. Богатство му дава земята, а му го отнема правителството чрез местните си органи. Нима може да се нарече богат човек, който не е сигурен, че неговото собствено имущество му принадлежи напълно и завинаги? Именно в такова положение се намира и българският селянин. Той знае от опит, че на стопанството му е хвърлил завистливо око събирачът на данъци, или местният дребен администратор, или просто съседът му мюсюлманин, и цялото натрупано с такъв труд имущество ще отиде по дяволите — и никога, в нито един турски меджлис, той няма да намери справедливост.
  • 22 00001

    4 0 Отговор
    Действително след Източната война турците се постараха да уверят Европа, че с издаването на хатихумаюна и на следващите либерални султански фермани 5 положението на раята радикално ще се промени и че извършената реформа, според която християните стават пълноправни граждани, им осигурява свобода на съвестта и състоянието и лична безопасност. Някой чужденец, познаващ Турция само от Константинопол и от големите градове, все още вярва в това. Тук пред очите на европейците и турските администратори имат европейски вид. Но нека чужденецът отиде в провинцията: там в глухото, затънтено място той ще открие истинската, неподправена Турция със всичките ѝ безобразия. Там той ще види, че султанските фермани се пишат само за успокоение на Европа и губернаторът, от чиито изящни маниери и европейска начетеност се е възхищавал толкова много в Стамбул, в провинцията е останал същия паша отпреди двеста години.
  • 23 00001

    3 0 Отговор
    Стъпиш ли в Систов, веднага чувствуваш, че „цивилизована” Европа е останала назад, отвъд Дунава, и че си попаднал изведнъж във водовъртежа на нещо извънредно своеобразно, невиждано, че тук вече започва Азия или „Турско”, както кават войниците. Това се усеща навсякъде — в пъстротата на живота, кипящ направо на главната улица, във вида на облеклата, на сградите, на жилищата, в тези стройни бели минарета ... Колкото и да е непривлекателна сама по себе си, Зимница е все още „Европа”. По нейните улици се задушаваш от прах, но тези улици са достатъчно широки и правилно планирани на квартала. Тук няма прах, има много вода във водоемите, но тези стени на каменните огради и тези до невъзможност тесни улици, преки и сокаци представляват такъв лабиринт, че непривикнал с него, както се казва, и дяволът ще си счупи крака. Човек може още по-лесно да си го счупи, защото с изключение пак на главната улица уличната настилка представлява често купчина от плочи и чакъл и като вървиш, трябва да си отваряш очите на четири. С една дума, там е Европа, а тук — Азия, но нейната външност и целият този, така да се каже, първобитен и наивно откровен житейски уличен ред са до такава степен нови и своеобразни за нас, че неволно будят любопитство и симпатия именно със своята новост и оригиналност.
  • 24 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 25 Добри

    8 1 Отговор
    Това го изпратете на тоз боклук цветан Цветанов да се запознае по добре със нашето съжителство със османците
  • 26 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 27 Госあ

    7 1 Отговор
    Кое не е удобно в истината, че евреЙте извършват абсолютно същото нещо в момента в Палестина ? А ? И че запада подкрепя, въоръжава, обучава и дори предвожда евреЙте днес, точно както е правил по турско !!!
  • 28 Пловдивчанин

    3 0 Отговор
    … а пловдивските чорбаджии са си брояли жълтиците и са си пиели кафето с каймакамина.
    Тогава решението за война е взето от един човек - Цар Освободител. Затова тези които ми говорят че България съществува благодарение на опълченците, финландците, украинците (каквито е нямало тогава), казаците и не знам още какви народи на Руската империя, не са прави. Те са инструментът, войнишкият състав, телата. Но армията е на Русия. Решението е на Александър ll. Затова никой никога няма да пипне Неговата статуя но площад народно събрание.
  • 29 Мразя т-урчаците

    3 0 Отговор
    См@рт за турците
  • 30 "ВРАГ НА НАРОДА"

    3 0 Отговор
    $АТАнато НИ ТЛАСКА ОТНОВО В ръцете НА турция!
    ВЪН нато($ащ) ОТ БЪЛГАРИЯ, ВЪН $лугит€ НА циони$тит€!
  • 31 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 32 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 33 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 34 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 35 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 36 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 37 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 38 Този коментар е премахнат от модератор.

Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини София, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове